1 година по-късно
Гледна точка на Ник
Премигнах при дразнещата светлина идвайки от прозореца.
Разтърках очи и взех телефона.
6:17
Погледнах настрани и видях че леглото беше празно.
Леко се усмихнах и се изправих, ставайки от леглото.
Нахлузих анцуг и излязох от спалнята, тръгвайки към стаята на Ноа.
На синът ми.
Усмивката заигра по устните ми.
Ноа се роди в началото на лятото. Вече бяха минали шест месеца и той растеше с всеки божи ден все повече и все повече.
И беше като мое малко копие с тъмната си коса и очички.
Въпреки че, нямаше да бъда спокоен докато нямах малко копие на нея.
Отворих внимателно вратата и се усмихнах на гледката. Амбър беше заспала на люлеещият се стол до кошарата на Ноа, а той си гукаше и мяташе ръце.
Отидох до нея и нежно я целунах по челото.
Изправих се и отидох до кошарката, а когато Ноа ме видя започна да ми говори по-силно и да мята ръчичките си.
Засмях се и внимателно го вдигнах.
- Добро утро, приятел. Наспинка ли се? Да не би да пазиш тишина за мама?
Усмихнах се докато го водех до скринът му и го сложих върху столчето направено, за да легне и пуснах играчките, които висяха над главата му, да пеят.
Той започна да мята ръце радостно и се засмях, докато отивах до Амбър.
- Хайде, скъпа.
Измрънках хващайки я внимателно за талията и задната част на бедрата и я вдигнах излизайки от стаята.
Отидох до спалнята ни и внимателно я сложих в леглото. Тя се сгуши и я завих със завивката, включвайки и климатика, знаейки колко е зиморничава.
Облякох и тениска и отидох при Ноа.
Взех го от столчето му за игра и го сложих в кушетката му докато изваждах дрехи.
Тъкмо бях обул панталонките му когато тръгна да недоволства и мрънка.
- Не, не Ноа, моля те, почти съм готов. Знам че не искаш толкова дрехи, но мама ще ни довърши и двамата ако не те облека.
Вдигнах го и взех някаква дрънкаща играчка която започна да го разсейва и той опита да я вземе.
Усмихнах се и му я дадох внимателно придържайки го.
Облякох блузката му и му сложих и горнището преди да го взема и да излезем от стаята.
Преди това той си взе играчка и я понесе с нас.
Слязох по стълбите и завих към кухнята докато леко го полюшвах.
Влязохме и го наместих в ръцете си, докато отварях хладилника и изваждах едно от шишетата приготвени за него.
- Ще хапваме ли приятел? Сигурно си огладнял, нали?
Включих котлона на приготвената тенджера и сложих шишето в топлата вода.
Седнах на стола и се заиграх с Ноа.
- Трябва да ядеш, за да пораснеш голям, нали?
———————————————————————
Здравейтеее, знам че НАИСТИНА много време мина от както бях качвала тук. Донякъде нямах време, а донякъде не искам първата ми история да има край, но все още има глави на които скоро ще се насладим!!! Благодаря за всички мили коментари и вотове! И все пак да напомня, че винаги може да видите и другите истории в канала ми, ако искате да прочетете още. Обичам ви!!!❤️❤️
