Гледна точка на Амбър
Завъртях се и щях да падна от леглото.
Вдигнах главата си в тъмната стая.
Къде е Ник мамка му? Рано е. Дори може би няма сутрин...
По дяволите.
Тъпачка.
Защо му казах, как може да съм толкова тъпа.
Станах от леглото и осъзнах че съм с негова тениска.
Излезнах в коридора и тръгнах към офиса му.
Отворих, но него го нямаше.
Доближих се до бюрото.
Мамка му.
Това бяха поне десет фаса на цигари.
Вдигнах погледа си към стенния часовник.
2:18
Къде си Ник?
Погледа ми се привлече от телефона му. Добре, значи е в къщата.
Излезнах от коридора с идея къде може да бъде.
Слезнах по стълбите и зад тях.
Подминах стаята за кино и отворих вратата към стълбите надолу.
Подминах врати и продължих към фитнеса.
Този човек ме изненадваше от ден на ден.
Къщата имаше толкова много неща че дори не бих се учудила ако видя магазин за дрехи.
Влезнах в помещението тихо и чух ударите върху боксовата круша.
Намерих те.
Тихо отидох навътре в залата и го видях.
По дяволите.
Беше само по панталона си, ризата и сакото му бяха захвърлени на земята. Косата му беше мокра, а тялото му лъщеше под леките светлини.
Татуираните му ръце налагаха крушата без нищо.
Заради това и имаше доста капки кръв по земята.
Върнах се до вратата и от един шкаф извадих аптечка и кърпа.
Отидох внимателно до него и оставих нещата.
Сякаш беше потънал в собствен свят и не ме забелязваше.
- Ник.
Нищо.
- Ник.
Нищо.
- Ник!
Извиках се доста силно, което го накара да се завърти и ударът от клатушкащата се круша да поеме дланта му, но той сякаш не ѝ обърна внимание.
