EXO what?

Част 7

В един момент се осъзнах.
- Чакай малко, не мога.-мислех си докато рязко се отдръпнах.
- Какво има?-попита притеснено Чан.
- Виж Чан, харесвам те , но не искам да сме нещо повече от приятели-казах аз с мъка в сърцето. Всъщност много харесвах Чан, но преди 1 месец един глупак ме заряза по най-гадният начин, а аз го обичах. Много. Бях твърде привързана и глупава, за да забележа, че той просто ме е използвал. Когато поиска да правим... (сещате се) аз твърдо отказах. За това ме заряза. Така де не исках да имам толкова скоро приятел, защото ме е страх да не стане същото. Знам че Чан не е такъв, но не съм готова за това.
- Но аз мислех че..-не го оставих да си довърши изречението.
- Не Чан, само приятели-погледнах надолу и сдържах сълзите си.
Чан просто преглътна и излезе. Усетих мъката в очите му, но аз го харесвам даже бих казала че го обичам, но от къде да знам дали и той няма да поиска това от мен, а и разбирам момчетата на тази възраст е нормално, но аз не съм човекът за това. Беше 10:46, а аз още бях по онази широка тениска по средата на стаята. Облякох си дрехите и слязох долу. Всички бяха на масата, усмихнати без един човек-Чаньол. Той стоеше на масата бутайки храната в чинията си умърлушен.
- Добро утро-казах лепвайки една фълшива усмивка на лицето си. След което Чан пусна вилицата шумно в чинията си и бързо заискачва стълбите отивайки към неговата стая без дори да ме погледне. Разбирам го има защо да ме мрази.
- А-аз ще тръгвам-казах вземайки едната си обувка.
- Но къде отиваш щяхме да ходим на кино след закуска-каза Сеун правейки тъжна муцунка.
- Вие отивайте аз ще се прибера, имам да върша някои неща.
- Какво ви става на теб и Чаньол днес? Единия намусен, не му се идвало а другия, имал работа за вършене.-каза Д.О усмихвайки ми се. Направих се че бързам и излязох от къщата.
- Чао, ще се видим утре- казах докато затварях вратата. Погледнах нагоре към стаята на Чаньол. Той ме видя и побърза да дръпне завесите.
- Ще му мине, няма да го харесваш вечно, няма да се дразниш при мисълта че и двамата се харесвате-успокоявах се на ум докато стигна домът си. Започнах да бъркам в чантата си. Ровичках из нея и най-накрая го открих. Свещенният ключ. Най-сетне. Извадих го и си отключих. Влязох и се събух. Не изчаках и минута повече и се проснах на дивана. Минаха около 20 минути и реших, че трябва да се кача, за да взема душ. Станах с мъки от дивана и малко по малко започнах да изкачвам стълбите. Най-сетне бях пред вратата на стаята ми. Когато влязох видях, че на леглото ми има някакво писмо и роза.

**При Чаньол
Не разбирам Вероника. Мислех, че и тя ме харесва. Снощи, целувката, думите ѝ всичко, но явно съм грешал. Боже мой, съвсем забравих за писмото трябва да го взема-той скокна като попарен, облече си якето взе телефона си и излезе

** При Верон
Отидох до леглото и взех розата. Помирисах я и несъзнателно се усмихнах. След това взех писмото и го отворих.
-Този който го е писал има изключително красив почерк.
Започнах да го чета.
"Мила Вероника,
пиша ти писмо, защото съм твърде срамежлив, за да ти кажа всичко това което искам. От мига в който те видях и за секунда не спирам да мисля за теб. Не спирам да мисля, за това как може да си толкова добра и мила. Аз просто искам да кажа, че много те харесвам, надявам се и ти да изпитваш същото
За: Вероника
От:...
Някой изтръгна писмото от ръката ѝ преди да прочете кой е подателя. Повдигна главата си и видя него. Чаньол запъхтян, явно бягал до тук.
- Какво правиш тук?-попита тя тихомълком.
- Взех нещо което не ти трябва. Излишно е-каза Чан студено и отклони поглед.
- Но аз..
- Да знам, искаш да сме само приятели. Разбирам няма нужда да ми го повтаряш-каза отчаяно и излезе.
- И аз те харесвам. И аз не мога да спра да мисля за теб. И аз те харесах още в мига в който те видях. Следващия път му го кажи докато е тук Вероника..-след това седна на леглото и забучи поглед в земята, а една сълза се стече по бузата ѝ.