EXO what?

Част 10

Но в един момент идва то, нещото което те кара да върнеш тази твоя усмивка на лицето си, раните заздравяват, а тази умора си отива.
Беше 10:46. С Чан стояхме будни от вечерта. През 5 минути ходехме за да видим дали Д.О е добре, време беше и сега да го проверим. Отидохме горе и влязохме в стаята, Д.О беше станал. Двамата с Чан седнахме на леглото до него.
- Хей, как си?-попита го Чан
- Добре съм, не се тревожете-каза той след което една малка сълза се стече по бузата му.
- Какво стана вчера, кой те подреди така?
- Отидох в един клуб, зспочнах да пия, а после не помня какво стана. Помня само как Верон викаше името ми. Оттам нататък ми е като мъгла. Мисля да отида да се поразходя по-късно, не искам да стоя затворен тук.
- Добре, но някой от нас трябва да дойде с теб-каза Чан но Д.О веднага стана сериозен.
- Не, искам да се поразходя сам, искам да помисля малко.
- Добре, ние отиваме при Пит и Бек после и ти ела, чу ли?
- Да, отивайте-сбогувахме се с Д.О и излязохме от стаята. Слязохме долу, облякохме якетата си, обухме се и излязохме

*При Д.О
Изчаках Верон и Чан да излязат. Станах от леглото, имах чувството, че някой бе оковал краката ми. Отидох до шкафа, отворих го и извадих една кърпа. Взех я и се запътих към банята. Влязох и я закачик близо до душа. Съблякох се и влязох в душ кабината. Пуснах водата, а тя се стичаше по мен. За една седмица животът ми се преобърна. В един момент бях щастлив, влюбен, а в друг тъгата беше най-добрият ми приятел. Изкъпах се, помислих за много неща. Взех кърпата, увих я около кръста си и излязох от банята. Влязох в стаята и отидох до гардероба. Извадих черни дънки и една вишнево-червена тениска. Полежах малко, за да може косата ми да изсъхне, през това време слушах музика. Минаха около 15 минути и косата ми беше изсъхнала. Станах и си взех очилата. Слязох по стълбите, взех си якето, обух се и излязох. Запътих се към парка, сложих слушалките си. Докато ровичках из телефона си някой взе че се блъсна в мен, на това му се вика късмет. Браво Д.О вчера те пребиха днес се блъскаш в хората, утре ако искаш пресечи на червено някоя кола да те блъсне. Боже какви ги говоря, дано нищо лошо не се случи. Махнах очилата и погледнах към човека който блъснах. Той тоест, чакай тя, беше на земята събирайки някакви листи. Клекнах до нея и и помогнах да ги събере, зсбелязх че на листите бяха нарисувани модели на мъжки дрехи.
- Извинявай, разсеях се-казах аз поглеждайки към нея. След което тя ме погледна, бялото и лице подчераваше синьозелените ѝ очи, а тъмно-русата ѝ коса с синьозелени кичури в края.
- Няма проблем и аз не внимавах, случва се-каза тя след което ми се усмихна. Беше толкова красива.
- Аз съм Тейон-каза тя, подавайки ми ръка.
- Аз съм Д.О, приятно ми е-казах аз хващайки ръката ѝ. Беше толкова нежна и крехка, че имах чувството, че всеки момент ще се счупи.
- Е ами, аз ще тръгвам-каза тя леко пристпвайки напред.-
- Чао и пак извинявай-казах аз а тя се обърна и ми се усмихна. Тръгнах и отново сложих слушалките тъкмо щях да пусна любимата си песен когато някой ми звънна. Беше Сеун, точно сега нямах желание да говоря с него, но отворих.
- Ало-казах аз
- Ало Д.О, бързо ела в къщата на Мерил трябва да Ви кажем нещо-Сеун звучеше притеснен и май плачеше.
- Добре, ей сега идвам-казах аз и с бърза крачка се запътих към домът на Мерил. Вървях около 5 минути и най-после стигнах. Позвънях на вратата, а тя веднага се отвори. Беше Сеун, очите му бяха подути. Когато ме видя веднага ме прегърна.
- Ей, какво става-попитах аз отдръпвайки го от себе си и хванах раменете му.
- Влез-каза той поклащайки глава в страна хола. Влязох, а всички бяха седнали на дивана. Отидох и аз седнах.
- Е, какво има?-попита Верон притеснено
- Сами ще видите-каза той и погледна нагоре към стаята на Мерил-Мерил...-извика той и изтича по стълбите нагоре. Тя излезе от стаята, а Сеун я хвана за ръката. Беше отслабнала доста за два дена, беше бледа. Слязоха едвам-едвам по стълбите и Сеун ѝ помогна да седне. Верон веднаха се настани до нея.
- Мерил, какво става-хващайки я за ръката.
- Вижте, трябва да Ви кажа нещо. Аз, аз... Аз съм болна. Имам рак, но не се тревожете намериха го навреме и ще могат да го махнат-каза тя усмихвайки се. Всички просто онемяха. Във очите на всеки се четеше тъга, а Сеун направо излезе от стаята плачейки. Верон бавно слезе надолу и се стовари на земята. Започна да плаче. Всички просто не можеха да издържат на напрежението и излязоха отвън. Останахме аз, Верон и Пит. Верон беше в несвяст, а Пит просто не беше тук, изобщо не беше на земята, а аз... Аз просто се отказах. Тези рани вече не можеха да заздравеят, тази умора не можеше вече да се премахне. Ами сега ако и се случи нещо какво ще правя. Всички влязоха вътре, а през цялото време цареше тишина.
- Ей-извика Мерил-стига сте циврили, аз няма да умра, ще се лекувам и всичко ще се оправи ясно. Лекарите казаха, че максумум двуседмични терапии ще премахнат рака. Стига, заради вас и аз се разплаках. Пак Ви повтарям, аз няма да умра ясно, а сега ставайте сготвила съм нещо което не знам дали може да се яде-каза тя усмихвайки се. Всички се усмихнаха и се запътиха към кухнята. Ядохме, говорехме си, смяхме се и стана късно. Всеки трябваше да си ходи. Облякохме се, обухме се, всеки прегърна Мерил и тръгнахме

* Две седмици по-късно
Всички бяхме пред кабинета на лекаря. Чакахме Мерил да излезе, за да видим изследванията. Тя излезе с голяма усмивка на лицето си. Взехме листите и започнахме да четем. Всички си отдъхнахме и всеки се усмихна широко. След което последва групова голяма прегръдка.

* Това е 10 част. В следващата ще се случат много хубави неща. Само Ви казвам че ще има официална вечеря.
Благодаря, че четете :*