След неуспешните ми опити да заспя, реших да сляза долу, за да си взема нещо за ядене. Отидох и отворих хладилника, а там ме чакаха кутия със сладолед и течен шоколад. Седнах на дивана и пуснах телевизора. Докато съм гледала явно съм заспала...
- Вероника, Верон.. Хайде ще закъснеем, хайде отивай да се оправяш..-каза бутайки ме Мерил
- Да добре, ей сега..-казах едвам ставайки от дивана. Качих се горе оправих се и слязох. Излязохме и се запътихме към училище. Не след дълго стигнахме. Влязохме в класната стая. Днес беше доста шумно, но защо.. Аа да новите ученици. Вярно, че всички искаха да ги видят освен.. Мен.. Госпожа Кингс влезе и изкрещя.
- Скъпи ученици, представям Ви новите Ви съученици.
След което влязоха 5 момчета. Чакай малко, но това не са ли.. Оо боже съседите ми ще учат в един клас с мен. Супер. Те тръгнаха по местата си. Зад нас с Мерил и Питър седнаха Чан, Бекх и Сеун, а Д.О и Чен бяха зад тях.
Докато минаваха Чаньол тихичко ми каза.
- Хей здравей, радвам се че сме от един клас.
- Аз също.- след което му се усмихнах.
Целият ден мина. Мерил и Питър не спряха да си говорят с тези отзад. На мен не ми се говори. Искам само да спя. Бях много изморена. Най-накрая би и последният звънец.
- Да те закарам.-обърна се към мен Чаньол.
- Не мога и сама.
- Хайде, не ми се пътува сам-каза той след което сложи красивата си усмивка на лицето си.
- Е, добре.
Излязохме от стаята и се запътихме към колата. Влязохме и тръгнахме. През целият път цареше неловката тишина. Наближихме моята къща и той паркира. Тъкмо слизах и той ме хвана за ръката.
- Амм-почеса се зад врата- искаш ли ти, Мерил и Питър да спите у нас. Сами сме ще бъде забавно.
- Ами.. Аз не знам..
- Хайде моля те.
Ооо за бога как да откажеш на това..
- Добре, към колко да дойдем.
-19:00?
- Добре, чао.
- Чао.
STAI LEGGENDO
EXO what?
Storie d'amoreЖанр:драма, романтика Главни герои: Чаньол, Вероника, Бекхюн, Питър, Мерил, Сеун Поддържащи герои: Чен, Д.О и други в последствие. Сюжет: Едно момиче без надежда и вяра в един момент се учудва на това колко може да е гаден живота, но дали това което...