EXO what?

39 част

* От името на Мерил
Беше 06:00, а тези глупаци все още ни водеха някъде. Бяхме се отдалечили много от града. В един момент сви в една уличка в гората и спря пред нещо като хижа. Изкараха ни от колата, а там имаше още няколко вързани човека. Сложиха ни на земята. Първо увиха Питър с въже, а след това онзи се запъти към мен. Започна да ме увива и стигна до корема ми.
- Моля ви по-леко с корема- извиках плачейки
- Стягай- каза онзи злобно. Другия тръгна да стяга.
- Моля ви... А-аз съм б-бременна-извиках, а онзи отпусна хватката.
- Ти си бременна?!-извика злобния-ти каза, че няма да има никакви пречки-извика той и хвана другия за яката- Изхвърли я-каза му и го пусна. Онзи дойде до мен хвана ме за ръката и ме изхвърли навън. Какво щях да правя... Без телефон, съвсем сама, дори не знаех къде съм. Започнах да вървя нагоре докато не стигнах някакъв път. Вървях, а кола не минаваше и не минаваше... Бях боса и ми беше много студено. Видях една минаваща кола. Излязох на пътя и започнах да махам, колата спря.
- Какво има госпожо?-кзвика възрастен мъж.
- Господине моля ви откарайте ме-помолих го аз
- Качвай се-извика той. Качих се в колата, а той потегли- къде да ви откарам госпожо?
- От Сеул съм ако можете там.
- Сеул?! Госпожо вие знаете ли къде сте?-попита странно гледайки ме
- Ами всъщност не-отвърнах аз
- Госпожо вие сте на няколко километра от Ню Йорк, не мога да ви откарам в Сеул-отвърна ми човека. Ню Йорк?! Какво ще правя... Боже помогни ми... Моля те... Помогни ми... Започнах да плача. След няколко минути навлизахме в Ню Йорк. Господина ме остави на една от улиците и потегли. Нямам пари, нито телефон, нито нищо. Вървях и по едно време реших да си обуя обувките. Продължих да вървя, а една черна кола мина покрай мен, спря на няколко метра и се върна назад. Прозорецът се отвори, а една изискана възрастна жена с руса коса се подаде.
- Хубава рокля, хубаво тяло, хубаво лице влизай!-каза тя строго и покачи прозореца. Не помиских и секунда, нямах друг избор. Качих се в колата, а тя потегли....

*От името на Питър
Вече изхвърлиха Мерил, а аз останах сам.
- А ти имаш ли някакви дефекти?!-попита отегчено злобният мъж
- Всъщност аз съм обратен-казах леко снисходително.
- Ама вие сериозно ли?! Едната е бременна а другия обратен... Изхвърлете го-каза онзи ядосано. След което двама ме изкараха навън. Мерил я нямаше, явно бе тръгнала да търси помощ. Бях насред нищото. Тръгнах по пътя и изобщо не знаех къде отивам.

* Няколко дни по-късно
Не знаех къде съм. Не бях ял нито пил вода от 2 дни, ако минаваше случайно кола не спираше. Вече се свличах надолу когато забелязох кола да спира. От нея слезе човек и се затича към мен. Вече бях на земята когато ме хвана, в следващия момен осъзнах че това е Бекхюн. Той плачеше и ме прегръщаше силно.
- Знаеш ли къде те търсих за бога... Мислех че съм те изгубил... Че това е краят!- хлипаше той. Взе ме на ръце и ме сложи в колата. Тогава ми даде огромно шише с вода. Изпих до край и почувствах облекчение. След това съм заспал.
След около 7 часа се събудих. Видях светлини от сфетофари, вече навлизахме в Сеул. Бек кара още около 20 минути и стигнахме домът ни. Толкова ми липсваше. Влязох вътре, а всички сехвърлиха отгоре ми.
- Питър мили боже знаеш ли колко се треовожих за теб-плачеше и ме прегръщаше Верон. Влязох навътре в холът а вратата на терсата беше отворена, след малко някой тръгна да излиза. Сехун влезе в стаята. Всички замлъкнаха. Той беше изтощен, изглеждаше така. Имаше тъмни кръгове под очите, косата му беше разрошена, устните му бяха посинели, а лицето му беше бледо. Нищо не каза, само започна да се качва по стълбите. Седнахме на масата, но повечето си легнаха. Останахме аз, Верон и Тейон.
- Хора защо Сехун е така?
- Мерил я няма Пит... Не сме я чували нито някакви вести за нея... Не можем да я открием-Верон се разплака- Къде отиде, кога бяхте за последно?-попита ме тя
- Бяхме последно в една изоставена хижа, после я изхвърлиха и оттогава не съм я виждал-итвърнах. Очите ми се насълзиха-а-аз трябва да ви кажа но, но нека никой не разбира, дори Сехун
- За бога казвай Пит!
- Онези мъже тръгнаха да връзват Мерил, когато стигнаха до корема и тя им каза че... Каза им че е бременна, но не знам дали просто излъга или дали е искала да ни каже просто по-късно.
- Мерил е бременна?!-каза Верон вцепенявайки се- Ставай Питър, излизаме, Тейон кажи им нещо друго- Верон облече палтото си и взе ключовете. Не знаех къде отиваме, но нямаше да я оставя сама. Влязохме в колата и потеглихме. Обиколихме няколко районни, докато в едното не ни казаха нещо което щеше да преобърне всичко.
- Последно лицето е забелязано в Ню Йорк на ул. Сент Луис- Верон стана и излезе с гръм и трясък. Потеглихме. Пътят беше дълъг трябваше да пътуваме около 5 часа, но с темпото на Верон бяхме там за 2 часа и половина. Двамата се разделихме. Улицата беше доста голяма.
* От името на Верон
Започнах да вървя бързо из улицата. Беше ме страх. Беше ме страх за сестра ми. Вървях и вървях. Реших да седна на една от пейките. Седнах, за да си почина. Пейките бяха в кръг и срещу мен забелязах силует. Това тъмносиньо... Приближих се бавно и не можех да повярвам на очите си. Само седнах и я прегърнах силно... Усещах как плачеше
- Хайде да се прибираме у дома... - казах и я хванах за ръка. Обадих се на Питър. Той не можеше да повярва, плачеше и я прегръщаше. Качихме се в колата и потеглихме към вкъщи. След доста време вече стигнахме. Влязохме вкъщи.
- Хора вие си лягайте, и аз след малко отивам-каза Мерил
- Добре, но отивай да си почиваш-отвърна ми Верон. Двамата с Питър отидоха по стаите си. Запътих се към нашата стая със Сехун. Отворих вратата тихо, а той спеше. Беше много блед, йсещах липсата му. Събух обувките си и легнах до него. Веднага щом легнах той притисна силно до себе си, даже леко ме заболя. Започна да бълнува.
- Мерил ти си всичко, върни се мила моя, не мога без теб
- Тук съм мили, и повече няма да те оставя-след това усетих как внезапно скокна
- Мерил това ти ли си-той хвана лицето ми
- Точно тук и сега-отвърнах аз. Той започна да плаче.
- Знаеш ли какво ми се случи, исках да умра, исках да потъна вдън земя... Исках просто да не съществувам без теб...
- Вече съм тук мили... А сега ме прегърни-тя легна, а той я придърпа към себе си. Цяла нощ я притискаше към себе си здраво, толкова здраво колкото да останат така завинаги...

*Хей хора... Ето я най-после завършена. Това е една от най-дългите ми глави през последните месеци... Надявам се да ви е харесала, а какво е станало след като съзрастната жена е откарала Мерил, ще разберте в следващата час... Обичам си и благодаря че четете! ❤❤