EXO what?

Част 17

*Ретроспекция от името на Д.О
Тъкмо извадих ключа и се спрях. Не, няма да оставя нещата така. Искам само да разбера някои неща от Тейон. Върнах ключа обратно в джоба си и се запътих към парка. Забравих къде бяха седнали, за това малко пообиколих. Пред очите ми видях момиче със бяло лице на ангел и синьозелени кичури, да лежи на земята в пезсъзнание. Изтичах до нея и сложих главата на коленете ми. Веднага се обадих на бърза помощ и след 5 минути я откараха в болницата. Щях да остана с нея. Настаниха я в една от стаите и седнах на дивана до нея. Внезапно съм заспал.
- Д.О... Д.О...-някой ми викаше.
*Край на ретроспекцията

Веднага скокнах и видях Тейон в седнало положение с лека усмивка на лицето. Веднага станах и седнах на стола до леглото ѝ.
- Как си Тейон?-попитах я аз и хванах ръката ѝ.
- Да Д.О не се притеснявай-каза тя и сложи усмивка на лицето си. Гласът и звучеше някак безжизнен. Докторът влезе в стаята.
- Е, как си Тейон?-попита я той.
- Добре съм докторе бих казала даже отлично-каза тя и сложи още по-голяма усмивка на лицето си.
- Не трябва да се натоварваш. Припднала си просто защото явно нервите са ти дошли в повече. Почивай си. Още днес следобяд ще те изпишем. Ако имате нужда от нещо само кажете-каза той и излезе от стаята.
- Тейон, може ли да поговорим за нещо?-каза Д.О и я погледна в очакване.
- Разбира се-отвърна му тя.
- Видях те в парка с едно момче. Вие се целувахте-още не беше свършил изречението и Тейон го прекъсна.
- Спри! Ще ти обясня всичко. Това момче което беше до мен ме изнудва. Каза, че ако не правя каквото каже ще качи снимка на нас двамата и че може да ти направи нещо-една сълза се стече по бузата ѝ. Д.О веднага стана и я прегърна.
- Тейон, на мен никога нищо няма да ми се случи. Не искам да правиш нищо на сила заради мен, а и забрави ли че си само моя-той я погледна и ѝ се усмихна. Тейон също му се усмихна и след това той се настани до нея, прегърна я и останаха така.

*При останалите
- Ей къде са Д.О и Тейон-попита Чаньол сядайки на дивана до другите.
- Не знам, не съм ги виждал от 2 дни-отвърна Чен-аз излизам ще отида да се видя с няколко момчета-стана  и излезе

* От името на Чен
Всички си намериха гаджета, само аз не успях. Дори Д.О. Д.О! Не можах и аз да се блъсна в някое момиче и да се влюбим от пръв поглед, но уви защо при мен да стане така?! Вървях някъде, дори и аз не знаех къде. Бях в някои малки улички. На едната забелязах някакви момичета на куб. Ето я и моята част... Приближих се и видях че тези момичета са наобиколили едно друго момиче. Приближаваха се все повече и накрая една и удари шамар при който тя се свлече на земята.
- Хей какво си мислите, че правите?-извиках аз и забързах крачката си. Те бързо избягаха, а аз клекнах до момичето.
- Добре ли си?-попитах я аз
- Разбира се че да-каза тя и веднага стана, забивайки глава в земята.
- Но те... Какво искаха от теб?-попитах я аз
- Нищо особено, нямах нужда от помощ-каза ми тя и отиде с бавна крачка до ъгъла, взе калъф (явно с китара) и го метна на рамото си. Тя тръгна, а аз я хванах за ръката.
- Поне ми кажи името си!-казах ѝ аз
- Хюьон-каза тя и се отскубна от ръката ми продължавайки да върви.
- Аз съм Чен-извиках след нея
- Знам много добре-каза тя и зави. Но какво? От къде знае името ми?