EXO what?

Част 33

Беше сутрин. Един по един всички започнаха да се пробуждат.
*При Сеун и Мерил
И двамата бяха станали. Сеун се обличаше, а Мерил излезе на терасата.
- Сеун... Ела да видиш нещо!-извика Мерил. Сеун реши, че е станало нещо и на бегом отиде при нея.
- Какво става? Добре ли си?-попита той притеснено
- Разбира се... Виж!-каза тя сочейки с пръст новата двойка спяща, гушната на моравата.
- Значи най-сетне стана?!-каза Сеун прегръщайки Мерил
- Да... Стана, бързо извикай другите-каза Мерил и със Сеун се затичаха по стаите. Започнаха да блъскат и да влизат взлом.
- Бързо ставайте, трябва да видите нещо...-каза Сеун отвивайки Д.О и Тейон
- Айде стига сте спали... Елате да видите нещо!-каза удряйки с една дървена лъжица по тигана на Верон и Чан.
- Айде гълъбченца... Елате да видите нещо интересно!-каза Сеун отваряйки и повдигайки вежди към Бекхюн и Пит. Чен и Хюьон бяха станали. Като чуха за суматохата и те изтичаха до стаята на Сеун и Мерил. Всички се бяха насъбрали с ококорени и хилещи се визиономии.
- Ооо... Колко са сладки!-каза Верон, а всички започнаха да се смеят.
- Ехо... Хора днес вечерта тръгваме, а предполагам, че никой не си е приготвил багажа?-каза Бекхюн- Хайде всички по стаите...-каза той и шляпна Питър по дупето след което Пит му лепна ръката. Всички се прибраха по стаите и започнаха да се оправят и обличат за полета. Занесоха куфарите си долу, и сега чакаха само Мерил и Сеун разбира се... Най-бутливите (бавят се много) хора на света. Най-после и те слязоха.
- Това място ще ми липсва-каза Пит облягайки се на рамото на Бек.
- Преживяхме много за две седмици и най-накрая всичко е с хубав край-каза Верон, а Чан я хвана за ръката. Всички тръгнаха да излизат и видяха СуХьон и Съни да плачат и да прегръщат Лухан и Крис.
- Ей какво става?-попита Сеун когато отидохме до тях.
- Сбогуваме се-каза Крис с насълзени очи. СуХьон се отдели от прегрътката и му се усмихна измежду сълзите.
- Макар и да се познаваме от два дни, ти ми доказа, че трябва да вярвам в съдбата и никога няма да те забравя... Ще си пишем и ще ти се обаждам...
- Аз също-отвърна и той и пак я прегърна
- Съни не се притеснявай, когато мога ще идвам да те виждам...-каза на Съни, Лухан хванал я за лицето
- Но ти ще ме забравиш...-отвърна му Съни и заплака още по-силно.
- Да те забравя?! Малко ще е трудно да забравя момичето с най-големият инат на света-каза той и двамата се засмяха.
- Хей, вие няма ли да дойдете с нас?-попита Чен
- Не, имаме още 2 месеца работа и след това започваме друга работа в Сеул...-отвърна Крис-изтрай още само два месеца, само два и си идвам-отново се обърна към СуХьон и я целуна. Лухан направи същото и двете се качиха в лодката. Плачейки, двете гледаха как се отдалечават от момчета в които се бяха влюбили за два дни... Момчета които щяха да чакат... И чакат...

*Ето я и 33 част хора. Така стана и с ЕХО... Крис и Лухан страшно много липсват+Тао разбира се. НО в моята история нещата ще се развият по-добре... Благодаря, че четете... :*