EXO what?

Част 6

Беше 03:52. Верон все още не можеше да заспи. Въртеше се насам натам, но без успех. В един момент стана и заслиза по стълбите. Отиде до кухнята и отвори хладилника. Вярно, че не беше нейният хладилник, но нямаше особен избор. Тя взе няколко оризови кексчета. Взе също така и едно кенче кола и застана пред телевизора. Не че го гледаше. Тя през цялото време си мислеше за Чаньол.
- Защо за бога не го оставих да ме целуне, такава съм глупачка.-говореше си съвсем тихо сама.
След това чу кикотене зад нея. Отначалото се стресна, но после бавно започна да се обръща. Когато видя лицето пред нея се изчерви.
- Дали ме е чул. Боже дано не.-мислеше си тя.
- Не съжалявай това няма да е единственият път.-не изчака отговора и я целуна. Тя не искаше да повтаря грешката си и започна да му отвръща.

**На сутринта при Сеун и Мерил
Беше 10:46. Времето беше хубаво, птичките пеят, слънцето грее, а двама поспаланковци спят гушнати един в друг. Мерил се събуди и лекичко започна да се измъква от хватката на Сеун. Беше на ръба на свободата, когато Сеун не я дръпна така, че той да легне върху нея.
- Къде си мислиш, че отиваш и то без мен?- каза Сеун и се усмихна.
- Не исках да те будя, извинявай. Хайде да слизаме.
След това Сеун я целуна по носа и станаха.

** На сутринта при Пит и Бекх.
Ето ги и другите сънливци. Също така сгушени толкова сладко един в друг. Бекх се събуди и се любуваше на гледката срещу него. Пит също се събуди и се усмихна.
- Защо ме гледаш така?-попита Пит и сложи още по-голяма усмивка на лицето си.
- Как да не те гледа човек? Виж се. Невероятна коса, невероятни очи, невероятни устни..-след това прехапа устна и побърза да го целуне.

**На сутринта при Верон и Чаньол
Събудих се обгърната и сгушена в някого. Не знам кой беше, но се чувствах добре, чувствах се защитена. Обърнах се и.. О, боже. Чаньол гол до кръста, а аз само по една голяма широка тениска. Боже.. Нали не.. Не няма начин. Щях да помня.

*Ретроспекция
Истината е че не помнеше почти нищо, защото абсолютно през цялото време беше на седмото небе от щастие.
* Край на ретроспекцията

Станах паникьосано и започнах да обикалям нервно стаята. Какво да правя, боже не знам.
През това време Чан се събуди погледна Верон и за миг стана. Отиде до нея и обви ръце около кръста и.
- Верон, какво има изглеждаш разтревожена?- попита я Чан а тя го погледна плахо.
- А-ами Чан.. Ние.. Снощи.. Нали.. Не сме.. Правили.. Знаеш?!
След което Чан се усмихна и погледна далечината над главата и.
- Разбира се, че не мила.
Приближи се до нея прегърна я и и прошепна на ухо.
- Ако го бяхме направили нямаше да го забравим никога.-настроението му се промени и усмивката му изчезна.- Поне аз де.
Верон се изчерви, но не от срам, а от ярост. Приближи се до него и му каза.
- Ако още един път чуя това ще те убия.
След това Чан се усмихна и я прегърна толкова силно че едвам дишаше.