EXO what?

Част 23

Не след дълго Тейон Хюьон дойдоха. Почакахме малко и момчетата също дойдоха. Натоварихме багажа в колите и се запътихме към летището. След 20 минути път бяхме на летището. Оставихме багажа си за преглед и отидохме, за да дадем нужните документи. Багажът ни беше готов, сега чакахме само самолетът да пристигне. Минаха около 10-15 минути.
- Самолет Сеул Барселона е на пистата, моля пътниците да се качват-съобщиха, че самолетът е на пистата, а момчетата отидоха, за да оставят багажа. Вече се качихме и се настанихме на седалките. Аз, Чаньол, Мерил и Сеун бяхме на една линия, а Бек, Пит, Д.О, Тейон, Чен и Хюьон бяха отзад.
- Уважаеми пътници, моля затегнете коланите-след което затегнахме коланите си и самолетът започна да се изкачва. Щяхме да пътуваме доста, а аз не можех да си намеря място. Всички спяха. Обърнах се назад, а Хюьон плачеше тихичко.
- Хей, Хюьон добре ли си? Какво има?-попита я Верон
- Н-не нищо ми няма-отвърна ѝ тя заеквайки
- Хайде... Нали знаеш, че всички всичко си казваме-отново и каза Верон с усмивка на лицето.
- А-ами преди малко най-добрата ми приятелка ми се обади, каза че е пристигнала. Т-тя се премести. Много ми е трудно без нея, няма на кого да споделям, нито на който да мога да разчитам. Тя беше този човек на когото можех да кажа всичко и да знам че ще ме разбере. Само пред нея можех да бъда себе си. Много ми липсва и много я обичам, но знам че ще се върне-каза тя избърсвайки сълзите си
- Оо Хю, нали знаеш че можеш да разчиташ на нас, за каквото и да е?-попита я Верон
- Да-отвърна ѝ Хю. Тя се успокои малко и заспа. Вече Верон беше съвсем сама.
- Какво да правя... Какво да правя...?-чудеше се тя-ами да, ще събудя Мерил, предполагам няма да ми се сърди та тя ми е най-добра приятелка-каза тя и започна да побутва Мерил. Мерил пък от своя страна не понръдваше.
- Мерил... Мерил...-шепнеше тихо Верон-Мерил-извика тя рязко, а Мерил скокна
- К-какво стигнахме ли?-попита тя сънено
- Не, просто ми е скучно-отвърна ѝ Верон
- Събуди ме защото ти е скучно?! Не съм спала от 2 дена бе жена? Пробвай да заспиш със Сеун на едно легло и тогава ще те видя-каза тя ядосано и се обърна на другата страна
- Не, благодаря-каза Верон и също се обърна на другата страна. Тъкмо се унесе когато....
- Верон... Мила, хайде да слизаюе колите ни чакат-каза ѝ Чаньол
- Идвам-отвърна му сънено Верон и стана. Взеха багажите си и отидоха до чакащите ги коли. Натовариха багажа и се качиха.
- Е, къде е вилата?-попита развълнувано Мерил
- Изненада-отвърна и Сеун. Пътуваха, а Мерил забеляза, че минават табелата за излизане от Барселона. Спряха до едно пристанище и слязоха.
- Защо сме тук?-попита Пит
- Качвайте се-каза им Д.О посочвайки яхтата. Всички се изгледаха изненадано, но се качиха. Яхтата потегли и забелязаха един остров.
- Какво е това?-попита Тейон
- Остров Дилай, мениджърите го подариха на Чен за 18-тия му рожден ден-отвърна ѝ Д.О
- Уау... Остров за рожден ден?-попита учудено Хюьон
- Повярвай ми, никой не може да разбере мениджърите ни-отвърна ѝ Чен. Най-после стигнаха и спряха яхтата. Вилата беше изключителна. На два етажа, почти цялата от стъкло. Когато наближиха вратата, Сеун се пошегува с Мерил и я хвана като булка пренасяйки я през прага при което всички започнаха да се смеят. Всички се разпределиха по стаите си...

*Ето я и 23 част. За пореден път се иьвинявам, че е толкова кратка. По-рано сс това за приятелката на Хюьон просто го написах за моята най-добра приятлка. Тя също замина и много ми липсва. В следващите глави ще има много "при...", тоест ще има доста дълги обяснения, за това какво се случва в стаята на всеки. Благгодаря, че четете надявам се да ви е харесала!