EXO what?

Част 15

Сеун погледна въпросително Мерил и стана, за да види кой е. Вече беше пред вратата и я отвори. Пред него се показаха Д.О и Тейон, като Тейон държеше ръката на Д.О около раменете си.
- Тейон?! Какво става?-попита Сеун веднага хващайки Д.О.
- Мисля, че прекали с пиенето. Докато се усетя залиташе. Не можех да го заведа у нас, а не знам къде живее той. Отворих телефонът му и видях в съобщенията този адрес, реших да го доведа. Съжалявам ако ви притеснявам-стана ѝ неудобно.
- Чакай, не тръгвай сама толкова късно, изчакай малко да го свестим и ще те закарам-каза Сеун пренасяйки едвам-едвам до хола.
- Ами... Добре-каза Тейон влизайки. Мерил все още стоеше в кухнята. Чу суматоха и реши да отиде в хола.
- Тейон-каза вълдушевено тя, отиде и я прегърна-какво става?-попита я тя отдръпвайки се от прегръдката.
- Ами... Малко попрекали-каза тя посочвайки Д.О
- Д.О пиян?! Боже мой, това за първи път го чувам!-каза Мерил усмихвайки се.
- Мерил, отиди да направиш кафе на Д.О, след това ще отиде да се изкъпе-каза Сеун сериозно седейки до него.
- Добре-каза тя и веднага изтича до кухнята. Тейон седна на дивана до Д.О а той само си мрънкаше неща които другите не разбираха. След известно време кафето най-после беше станало и Мерил го донесе. Сеун го подаде на Д.О и той започна лека-полека да пие. Вече говореше така че да му се разбира макар и малко трудно. Сеун го изпрати горе, за да се изкъпе.
- Сеун аз си лягам, съжалявам, но утре ще ставам рано-каза Мерил едвам държейки очите си затворени.
- Добре мила и аз сега идвам, мисля че Д.О ще е в състояние да те закара Тейон извинявай, но утре наистина ще ставаме рано-каза Сеун ставайки.
- Няма проблем, ще изчакам Д.О-каза тя спокойно
- Чувствай се като у дома си-каза Мерил качвайки се нагоре. Стоях на дивана около 20 минути. Стана ми неудобна и бях доста изморена. Чух Д.О да ходи по горният етаж, явно се беше изкъпал. Той заслиса по стълбите само по хавлия на кръста. Стана ми доста неловко, отвърнах глава и леко се засмях. Беше много красив с тези стичащи се капки от косата до заформените му плочки. Когато слезе се опули на среща ми.
- Тейон?!-каза въпросително-какво правиш тук толкова късно?-попита ме той. Ти сериозно ли?! Влачих те дотук съвсем сама, само и само да не паднеш някъде докато залиташ, а ти ме питаш какво правя тук?!
- Ако не бях дошла ти досега нямаше да си тук в това трезво състояние, Сеун каза да те изчакам, за да ме закараш, но остави ще се прибера сама-казах аз тръгвайки към вратата. Той хвана ръката ми и ме дръпна към себе си. Беше ми доста неловко от тази близост. Сърцето ми започна да забързва ритъмът си.
- Да не си мръднала, сега идвам-каза той и по най-бързият начин заискачва стълбите. Докато се усетя той вече слизаше по стълбите с червена тениска, черни дънки и кецове и потъркваше косата си с кърпа, за да изсъхне по-бързо. Беше я разрошил така, че даже му отиваше. Той ме хвана за ръката и ме задърпа някъде. Явно беше гараж, той отвори вратата с дистанционното и влязохме вътре. Там имаше две коли.
- Вярно, моята е останала пред компанията, а Бекхюн сигурно е у нас. Чаньол явно е отишъл у Верон... А Чен онзи ден си остави колата тук, е коя избираш?-попита ме той усмихвайки ми се. Направих се че не ми пука, но всъщност колите си бяха добри. Черно BMW излъскано така, че да се огледаш в него и бяло Audi отворен покрив.
- Не знам, няма значение просто ме закарай у дома-казах и извъртях очи.
- Добре, да речем че взема колата на Сеун ако ѝ се случи нещо утре ще ми копаете гроба, а ако стане нещо на колата на Чен няма да ми се сърди, така че качвай се там-посочи ми бялата кола и аз влязох. Взе ключа и потеглихме. След 15 минути мълчание най-после стигнахме домът ми. Отворих вратата без да казвам нищо.
- Я! Защо ми се мръщиш?-попита ме той хващайки ме за ръката.
- Защото си идиот-казах му и слязох от колата. След това чух нечия друга врата да се отваря.
- Тогава защо ме харесваш?-попита ме той самодоволно. Моля?! Аз да харесвам него?! Да бе, добре има сладка усмивка красив е има хубаво тяло и характер, но няма нищо друго.
- Моля?! Аз да те харесвам? Оо Д.О колко си самонадеян-казах аз потупвайки го по рамото.
- Така ли? Значи няма да почувстваш нищо ако направя това?!-каза той и ме целуна. Край, усетих как бузите ми почервеняват, сърцето ми още малко и щеше да добие ритъма на тонколона, а коленете ми бавно омекнаха. Добре че ме държеше иначе досега да съм на земята. Това продължи няколко секунди и най-накрая се отделихме. Първо изражението ми беше:
- " Това беше най-невероятният момент в живота ми"-а в следващия просто му казах самодоволно.
- Не, абсолютно нищо-казах усмихвайки му се и се запътих към вкъщи. Докато вървх чух да ми вика.
- Продължавай да си го повтаряш-след което се усмихна и се качи в колата. Аз отключих вратата и влязох вкъщи...

** Ето я и 15 част. Реших да е по-забавна. Май се заформя още една любовна двойка. Дали едни ще се съберат други ще се разделят, не знам! Благодаря, че четете и се радвам да споделяте мнението си!