EXO what?

Част 18

Легнах си и заспах. На сутринта алармата ми ме събуди в 06:20... Охх как я мразя тази аларма... Станах едвам едвам и отдох до банята. Измих си лицето и зъбите и се върнах в стаята. Взех дрехите които бяха на леглото ми. Черен панталон, тъмно-синя тениска и дълга черна жилетка. Вързах косата си на небрежен кок и метнах раницата на рамото си. Излязох от вкъщи, а пред нас имаше спряна кола. Тъкмо тръгнах нагоре по улицата, докато някой не ми извика.
- Хюьон...-обърнах се и видях Чен. Вярно, съвсем забравих, че щеше да ме вземе. Изтичах до колата и влязох.
- Извинявай, съвсем забравих-казах аз закопчавайки коланът си.
- Пак ме забрави-каза той и се усмихна-тази вечер ще те взема от вас в 19:00.
- Защо?-попитах аз
- Имам рожден ден и ще го отпразнуваме, а ако сестра ми не е там то...-каза той и отново се засмя. Рожден ден? Чакай какво? Момчето което харесвам има рожден ден днес, а аз забравих... Може ли да си по-глупава Хюьон?
- Намали колата-казах му студено аз
- Но защо?-попита ме той
- Казах да спреш-той намали и след малко отби.
- Е, какво?-попита ме той. Още не беше свършил изречението и го прегърнах.
- Честит рожден ден оппа... Пожелавам ти да си жив, здрав, много щастлив и все така усмихнат... Радвам, се че попаднах на оппа като теб-след всичко казано аз се отделих от прегръдката. Изобщо не знаех откъде дойде тази смелост, просто трябваше да компенсирам някак това, че забравих за рожденят му ден.
- Благодаря ти мъник-каза ми той и разроши косата ми. Отново потегли и след около 10 минути бяхме пред училище. Двамата слязохме и се запътихме по стаите. Всички ни зяпаха, а на мен ми стана малко неловко.
- Хайде после ме изчакай пред училище, за да те взема. Чу ли?-каза ми той тръгвайки към неговата стая.
- Но Чен аз ще отида с една приятелка до мола, ти си отиди-отвърнах му аз.
- Добре, дивечера да си готова в 19:00-каза за последно и влезе в стаята. Аз също реших да вляза. Отправих се към чина ми, където стоеше най-добрата ми приятелка-Юри. Стигнах до чина и седнах.
- Юри явно впоследствие ме забеляза и веднага ми се хвърли на врата.
- Хюьон... Как можа да не ми кажеш?-попита ме тя вълдушевено.
- Какво да ти кажа?
- Не се прави, че не знаеш..-отново ми каза тя и ме перна по рамото.
- Ауу... Не знам за какво говориш!-отвърнах ѝ потърквайки мястото по което ме удари.
- Че Чен и ти сте заедно... Цялото училище ви коментира-Какво? Аз и Чен да сме заедно? Само в мечтите ми!
- Юри... Не сме заедно! Той просто ме води на училище и ме връща. Нищо друго-казах ѝ и извадих нуждните тетрадки.
Денят мина като цяло добре. Изкарах 6-ица на изпита по биология. С Юри се смяхме и най-накрая би и последният звънец.
- Юри ще дойдеш ли с мен до мола?-попитах я аз
- Много бих искала, но майка ми иска да ѝ помогна в магазина-отвърна ми тя. Супер и сега с кого ще отида да си избера рокля. Не искам сама, а и не мога. Ако ме познавахте по-добре щяхте да разберете, че съм от типа момичета, които ходят с анцузи, суичери, широки тениски, кецове вместо токчета и... т.н.
- Хю аз тръгвам-каза ми Юри и ми махна. Аз също ѝ махнах и тръгнах да излизам. Видях две момичета да идват към мен. Чакай това не са ли приятелките на Сеун и Чаньол? Те още повече се приближаваха към мен докато вече ме настигнаха.
- Хей ти сигурно си Хюьон-каза ми тъмнокосото момиче.
- Да, а вие сте?-попитах ги аз
- Аз съм Мерил, а това е Верон-помаха ми и другото момиче-днес Чен ни разказа много за теб за това решихме да се запознаем-каза отново Мерил. Бяха много мили, а аз мислех, че са някои надути момичета. Вървяхме към изхода и най-после излязохме от училище.
- Е, къде живееш, ще те закараме-попита ме Верон.
- Не живея далеч, но първо трябва да отида до мола-отвърнах ѝ аз
- Това не трябваше да...-каза Верон, но Мерил я прекръсна
- Мол?-каза вълдушевено Мерил
- Да го казваш-довърши Верон
- Ще ходиш в мола? Идваме с теб! Трябва да си купя нови обувки и и ще си взема малко грим-каза отново Мерил крачейки към колата
- Но Мерил... Вече имаш стотици обувки и гримове-каза Верон с отегчение.
- Млък! Пали колата и към мола! Не чу ли момичето? Трябва да отиде ние просто ще я придружим и ако ни хареса нещо, тогава ще го вземем-каза Мерил и се усмихна дявилито. Качихме се в колата и потеглихме към мола...

*Ето я и 18 част. Така първо да честитим на рожденника (макар, че в Корея вече е минал). Пожелавам му да е жив, здрав, много щастлив, все така талантлив и красив. А сега да честитим и на Хюьон (SNSD) и Джуниър (GOT7). И на двамата им пожелавам да са все така талантливи, всеотдайни и красиви! Много ви обичам!

Благодаря, че следите историята и се надявам частта да ви е харесала. Приемам вашите мнения! И още веднъж, благодаря! Ще кача 19 част след малко!