EXO what?

Част 19

Пътувахме около 10 минути и най-после стигнахме. Верон паркира и слязохме от колата. Мерил започна да бяга към изхода, а Верон ме хвана под ръка.
- Приготви се това момиче да изпие всяка твоя капчица енергия-след което започнахме да се смеем. Влязохме в мола и започнахме да обикаляме магазините. Мерил буквално не излизаше от някой магазин без покупка в ръка.
- Мерил трябва да помогнем на Хюьон да си избере рокля, обувки и тем подобни, не на теб-след което отново започнахме да се смеем.
- Млък-заповяда Мерил-дошли сме за сериозна работа, така...-тя дойде до мен и започна да ме оглежда (звучи странно)-така, слаба си, висока си, имаш красиви очи, които трябва да се подчертаят с грим. Чакай малко! Омбре ли си си правила на косата?-попита ме тя гледайки русите ми краища.
- Всъщност не, от малка съм с такава коса. Не искам да ги правя кафяви, защото всъщност така ми харесват повече-казах и аз, а тя се усмихна.
- Имаш изключителна коса, само да си я докоснала-каза Мерил размахвайки палец пред мен с присвити очи-е хайде, какво чакаме?-всички влязохме в един магазин за рокли. Пробвах около 21 рокли, а Мерил никоя не одобряваше.
- И тази не става! Трябва да е дълга, в този магазин няма ли повече дълги рокли? Не, край отиваме в друг-каза ставайки от стола си. Аз се преоблякох и излязохме от магазинът. Влязохме в друг, който беше за бални рокли. Този път пробвах само 5 рокли и най-накрая избрахме рокля, която даже на мен ми допадна. Дълга рокля от коприна, горната част от дантела и се прелива от горе надолу бяло към сиво, беше наистина много добре.
- Е, Верон ставай! Време е и ние да си изберем-каза Мерил ставайки.
- Но Мерил, аз мислех да взема нещо от гардеробът си-отвърна и Верон объркано.
- Повече да не съм чула това, а сега влизай в едната съблекалня, аз съм в другата-и двете влязоха. Верон беше отегчена, за това гледаше да пробва най-малко рокли. След дълго лутане и караницата на Мерил с една възрастна жена за една рокля, най-после си избраха. Мерил беше с тъмно-синя дълга рокля, падаща свободно, без презрамки. А Верон беше с много тъмно-червена рокля, дълга и изчустена с презрамки. Платихме всичко и излязохме от магазина.
- Сега обувки, чакайте малко, но аз вече имам черни обувки...-каза тя отчаяно
- Точно така Мерил, ти вече имаш обувки и чанта, сега сме дошли да помогнем на Хю, ясно?-каза ѝ Верон слагайки двете си ръце на раменете ѝ.
- Да-отвърна ѝ Мерил. Влязохме в един магазин. Пробвах най-малко 20 чифта обувки и най-после избрахме тъмно-сиви обувки и тъмно-сива чантичка с лека сребърна брожка. Беше наистина много красива. Платихме и излязохме от магазина.
- Сега идва много важна част и тук никой няма да ми се меси, ясно?!-каза строго Мерил, скед което влязохме в някакъв козметичен магазин. Мерил разглеждаше абсолютно всички възможни гринове. Първо взе очна линия, след това всякакви възможни видове сенки, а след това бледо червило, фондьотен, пудра, коректор и още разни тем подобни. Имахме две торби пълни само с гримове.
- Боже вижте колко е часът!-каза ни Мерил гледайки часовникът си-14:30, бързо към колата. Бързо заприпкахме към колата. Оставихме покупките в багажникът и потеглихме.
- Хюьон идваш у нас!-заповяда ми Мерил
- Но защо?-попитах я аз.
- Защото Верон ще ни направи косите, а аз ще ви гримирам, без възражения- нищо не казах, защото макар и да познавам Мерил от само 2 часа разбирам, че когато си науми нещо, никога никой не може да спори с нея. Пътувахме около 10 минути и бяхме пред къщата на Верон. Слязохме и взехме покупките. Влязохме в къщата и се настанихме на дивана. Къщата си беше доста големичка.
- Верон, извинявай за този въпрос, но... Сама ли живееш тук?-попитах я аз.
- Попринцип да. Майка ми и баща ми пътуват и ги виждам най-много два пъти в годината. Вмомента с Чаньол живеем двамата тук, тъй като в неговата къща са доста момчета, всъщност бяха. Сега мисля, че в къщата са само Д.О, Тейон и Чен. Сеун е при Мерил, а Бекхюн е при Пит. Ами ти?-попита ме Верон.
- Аз също живея сама. Майка ми почина при катастрофа, а баща ми си има нова приятелка и има дете от нея. Научих се от малка да се оправям сама. Баща ми само ми праща пари-казах аз, а те ме прегърнаха.
- Ей, съжаляваме. Знаеш, че от тук нататък, можеш да разчиташ на нас. Чу ли?-попитаха ме
- Да-отвърнах им аз
- Е, хайде не се отпускайте. Качвайте се горе. Всяка ще си вземе по един душ. След това ще ядем. И... Познайте коя част следва?-каза ни вълдушевено Мерил. Всички заискачвахме стълбите. Всяка отиде в някоя от стаите и си взехме душ. Облякохме се и слязохме, за да ядем. Мерил беше направила суши. Беше невероятно вкусно. Сеун няма да остане гладен. Нахранихме се, след което помогнахме на Мерил да разчисти.
- Хайде качвайте се горе. Включила съм пресите и машата да се загряват. Приготвила съм стаята-каза Мерил и заискачвахме стълбите...

*Отново се извинявам че частта е кратка, но се надявам да ви харесва. Ще кача следващата възможно най-скоро. Благодаря ви!