EXO what?

Част 34

04.12.2015г.
СуХьон не беше чувала Крис от един месец. Притесняваше се. Съни чуваше Лухан, но рядко, а той все беше умърлушен. Утре щяха да се приберат и двете ги чакаха с нетърпение. Почистваха къщата и поканиха другите да дойдат. Те бяха в другия град Бусан, за това щяха да дойдат тази вечер. На вратата се позвъня. Всички започнаха да се прегръщат и поздравяват. Когато Съни и СуХьон видяха Тейон с голямо коремче и двете пощуряха от радост.
- Ооо... Какво ще е? Момиченце или момченце?-попита нетърпеливо Съни
- За сега остава тайна-каза Тейон и всички започнаха да се смеят. Седнаха на местата в хола.
- Мерил... Това годежен пръстен ли е?-попита СуХьон виждайки красивия пръстен на Мерил
- Да-каза тя поглеждайки към Сеун с усмивка
- Кога ще е сватбата?-попита Съни и плясна с ръце
- Още не сме решили, но мислим да е по-нататък-каза Сеун. Всички се преместиха в кухнята. Вечерята беше готова, а Тейон можеше да изяде и прасе. Докато всички вечеряха изведнъж на вратата се позвъня. Съни стана, за да отвори. Когато видя Лухан да стои пред нея не можа да сдържи сълзите си на радост. След като погледна и в неговите очи се четеше мъка, разочарование, празнина. Той я прегърна и не искаше да я пуска.
- Лухан, какво стана? И къде е Крис?-попита тя шепнейки
- Не можах Съни, не можах да го спася. Бяха прекалено много... Не можах-каза той плачейки свличайки се надолу по стената.
- Съни остана вцепенена сдържайки сълзите си, надявайки, че това което си мисли не е вярно.
- Лухан, какво стана с Крис?-попита тя със снисходителен тон,пускайки една сълза по бузата си
- Мъртав е Съни... Мъртав!!-вече крещеше Лухан и скубеше косите си. Другите чуха и веднага дотичаха до входната врата. Когато видяха Лъхан и Съни на земята в неадекватно състояние много се изплашиха.
- Лухан, Съни какво става? Какво ви става за бога?-всички ги питаха, а те дори не отгиваряха
- Не можах, не можах да го спася...-Лухан отново се превиваше от сълзи, а когато СуХьон чу това остана без думи. Нито една сълза не падна от окото ѝ. Свлече се надолу до Лухан и го попита на ухо с треперещ глас.
- Лухан, Крис мъртав ли е?
- ...- Лухан само заплака по-силно, а СуХьон пребледня. Започна да рони горчиви сълзи с глас. Всички изпаднаха в тишина. Само силното плачене на СуХьон се чуваше. Тя не можеше да се държи. Беше хванала с двете си ръце косата си и се поклащаше напред назад.
- СуХьон... Ела да те измием-каза Мерил, а СуХьон извърна глава
- Не искам... Никъде няма да ходя... Ще чакам моя Крис-тя заплака (ако беше възможно) още по-силно. Всеки си мислеше нещо. "Как щеше да го преживее?","Дали изобщо щеше да го преживее?","Какво ще стане оттук нататък?
Други пък се страхуваха да не си посегне... Това е лошото, да останеш сам... Ако едната част от сърцето ти избяга, другата я следва...

*Ето я... 34 част. Извинявайте, ако не ви хареса. Доста се постарах да е интересна. Силно се надявам да ви е била интересна. Благодаря, че четете! :*