EXO what?

38 част

*От името на Тейон
Вече беше 19:30. Трябваше в 20:00 да сме там. Момчетата щяха да ни чакат там. Бяхме готови, и всички бяхме с еднакви рокли, но различни цветове. Моделът беше:
- дълга рокля, от нивото на раменете до началото на гръдната обиколка беше от дантела и падаше свободно надолу. Моята беше лилава, на Мерил беше тъмносиня, на Верон тъмночервена, на Хюьон беше тъмнозелена, а на СуХьон беше жълта. Обухме обувките си които бяха на висок ток, същия цвят като роклите. Настанихме се в колите. В едната бяхме аз, СуХьон и Хюьон, а в другата бяха Мерил и Верон. Щях да съм при тях, но все пак аз се познавам най-добре с Тао и не мога да оставя СуХьон сама, щеше да ѝ е неловко. Потеглихме и след около 20 минути бяхме там. Момчетата ни чакаха. Мерил и Верон слязоха, а Чан и Сехун им подадоха ръце. Аз слязох, а Д.О ми помогна, Хюьон също слезе, а Чен я пое. Най-накрая СуХьон слезе, Тао и подаде ръка. Тя я хвана и слезе. След това тя го хвана под лакът и двамата се запътиха към входа, а всички зад тях започнаха да се подхилкват.
*От името на СуХьон
- Мадам-каза Тао подавайки ми лакътя си. Аз го хванах и му се усмихнах-много си красива-каза ми той
- Благодаря ти Тао ти също-отвърнах му аз и двамата започнахме да се смеем. Влязохме в огромната зала, а тя беше прекрасно украсена. Момчетата отидоха да ни вземат напитки, а ние отидохме да седнем на масата на която бяха написани на листчета нашите имена. Настанихме се и си говорихме. Времето минаваше, а обстановката ставаше все по-рязчупена. Изведнъж се чу изтрел.
- Залегнете-някой извика, а всички залягаха под масите или столовете. Влязоха няколко мъже с маски. Единия хвана Мерил, а Сехун веднага стана, но единия го простреля в рамото.
- Не...-извика Мерил плачейки. Гърчеше се, но не я пускаха.
- Оставете я, моля ви-молеше се Верон.
След това единия вдигна Питър и ги завлякоха някъде. Бекхюн започна да тича след тях, плачейки, но тръгнаха прекалено бързо.
- Звъннете на 911-изкрещя СуХьон след като видя Сехун.

*От името на Питър
Качиха ни в черен джип и закриха лицата ни с черни човали. Бях уплашен, не знаех къде ни водят нито защо? Не исках да стресирам още повече Мерил за това просто се мъчех да бъда железен, колкото и да бях уплашен отвътре...
*От името на Мерил
Бях много зле. Повдигаше ми се, имах болки в корема и ми се виеше свят. На всичко отгоре сълзите се стичаха бавно по лицето ми, не за болката, а за страха който се беше насъбрал в мен. Не знаех нищо, имах чувството че изобщо съм откъсната от света... Питър държеле ръката ми здраво и ми казваше да се успокоя... Но как да се успокоя... В черен непознат джип, в 23:30, насред нищото... В тихата спокойна нощ...

*Здравейте хора... Ето я и поредната част, със закъснение... Извинявам се и ви обичам... Благодаря, че четете ♥♥