EXO what?

Част 9

* На сутринта
Верон се събуди с усмивка на лицето тя гледаше към красивото лице на Чан. След няколко минути и той се събуди.
- Добро утро, кога се събуди?-попита ме той сънливо.
- Преди малко.
- Защо не ме събуди?
- Защо да те будя, много си сладък докато спиш. Приличаш на бебе-след което започнах да се смея.
- О, така ли, бебе значи сега ще видиш ти-след което започна да гъделичка Верон, а тя се спукваше от смях. В един момент Чан спря, приближи се до нея и я целуна по челото.
- Нали знаеш, че много те обичам.
- Знам и аз те обичам-казах и го прегърнах. След това изтчах до моята стая, за да се облека. Влязох набързо и се преоблякох. След това вързах косата си и излязох. Отидох до стаята на Чан. Той също беше готов и двамата слязохме долу. Всички освен Пит и Бек бяха долу и закусваха.
- Добро утро-казахме заедно с Чан.
- Добро утро-казаха ни другите без Д.О. Той беше някак умърлушен и отегчен. Какво ли му имаше?
- Аз се качвам в стаята си, ако има нещо ме извикайте-каза той и бързо заискачва стълбите. Реших да го последвам. С Д.О през този период станахме много добри приятели. Говорехме си за всичко и си помагахме. Качих се горе и почуках на вратата.
- Влез-се чу отвътре и аз влязох.
- Ей, Д.О какво ти има?-попитах го сядайки на леглото до него.
- Нищо особено-каза той и забучи глава надолу.
- Хайде казвай, забрави ли че всичко си казваме?-попитах слагайки една усмивка на лицето си.
- Не, не съм забравил.. Ами а-аз.. Аз.. Харесвам Мерил от както я видях и не знам какво да правя, не чакай нищо няма да правя, сега тя е със Сеун и е щастлива,  за мен това е най-важното.-каза той поглеждайки в нищото
Чакай малко, той харесва Мерил? Я пак? Харесвал я е от както я е видял, и не ми е казал? Но чакай, горкия Д.О сега какво ще прави? Измъчва се, а Мерил и Сеун са толкова щастливи, разбира се радвам се за тях, но ми е мъчно за Д.О.
- Виж Д.О, ако спреш да мислиш за това ще ти стане по-добре. Излез, поразходи се, разсей се по някакъв начин и ще видиш, че ще ти стане много по-добре.
- Мислиш ли?-каза той с надежда в очите
- Разбира се. Д.О аз излизам, със Чан ще ходим някъде, но не знам кога ще се върнем. О, не забравяй какво ти казах, чу ли?
- Да, много ти благодаря, а сега отивай че Чан те чака-каза той слагайки една сладка усмивка на лицето си. Станах набързо от леглото и излязох от стаята. Слязох припкаво по стълбите, а Чаньол ме чакаше в хола.
- Ще тръгваме ли?-попита той
- Да, хайде.
Излязохме от къщата. Вървяхме до колата. Отидох да вратата и тъкмо щях да я отворя, когато нечия ръка се озова върху моята.
- Остави-каза той отваряйки вратата и усмихвайки ми се.
- Мога и сама-аз също му се усмихнах и влязох в колата.
Тъкмо я затваряше и..
- Аз го правя по-добре-и затвори вратата. След което ме обвзе смях. Захилих се идиотски, но когато и той влезе в колата се съвзех.
- Е, къде отиваме?-попитах аз.
- Ще видиш.-отвърна ми той не отделяйки поглед от пътя. Минаха около 10 минути и видях че наближаваме мола. Той влезе в паркинга и паркира.
- Стой така-каза той слизайки бързо от колата. Заобиколи и дойде да ми отвори, подаде ми ръка, а аз я хванах и слязох. Сега разбрах защо толкова много момичета харесват Чан, не стига всичко, а е страхотен джентълмен. Влязохме в мола и се качихме на един от ескалаторите. Най-после той стигна до горният етаж и слязохме. Запътихме се към киното. Вървяхме и стигнахме до гишето за билети. Чан взе два билета, а аз все още не знаех какво ще гледаме. След това отиде да вземе пуканки и кола и най-после стана време да влизаме в киното. Влязохме и се настанихме по местата си. Имаше поне 10 минути реклами и най-после филмът трябваше да започне. Тъкмо щях да попитам Чан още веднъж кой е филмът, когато на екрана се изписа "The notebook"(Тетрадката). Боже, това е един от най-любимите ми филми на света, но от къде знае Чан за това? Както и да е, филмът минаваше, а аз и Чан бяхме "забили" в екрана. Мина час и нещо и филмът свърши. С Чан станахме от местата си и тръгнахме да излизаме. Излязохме, след което той ме попита:
- Хареса ли ти филма? Не знам дали си го гледала, но това е един от любимите ми филми.
- Наистина ли, на мен също-казах след което и двамата започнахме да се смеем. Поразходихме се из мола, играхме на няколко игри, ядохме в един ресторант. Стана късно и решихме да се прибираме. Излязохме от мола. Запътихме се към колата и отново опитът ми да си отворя сама беше неуспешен. Качих се в колата, а след това и Чан. Потеглихме, а през целият път цареше тишина. Докато пътувахме.. Чакай някакъв човек на земята, боже дали е добре?
- Чан отбий, трябва да видим дали е добре.-след което той отби встрани, а аз бързо излязох от колата. Колкото повече се приближавах толкова повече ме обвземаше страх, защото този човек ми изглеждаше познат. Отидох до него, обърнах главата му. Не може да е истина. Д.О целият в кръв. Сълзи се стекоха от очите ми. Хиляди въпроси се въртяха в главата ми. Какво? Кой? Защо? Изправихме го и го качихме в колата. Чаньол потегли, а аз се молех Д.О да е добре. Стигнахме къщата. Чаньол отвори вратата и двамата пренесохме Д.О. Влязохме в къщата. Качихме го горе в стаята и го поставихме да леглото.
- Ще донеса кърпа и вода, за да почистим раните, ще стоиш при него нали?-каза Чан сериозно
- Разбира се, отивай.
Чан излезе. Минаха 2-3 минутки и Д.О започна да се разбужда.
- Мер... Мерил..-казваше той едвам едвам.
- Аз съм Д.О, не е Мерил, а Вероника.
- Верон.. Защо? Лош ли бях с някой? Грубо ли се държах? Един път започнах да обичам някого истински, а какво стана? Как ще живея? Как? Как ще живея с мисълта, че лмбовта ми вмомента е с най-добрият ми приятел?-той започна да плаче с глас, а аз отмествах главата си настрани, за да не вижда, че и аз плача.
- Сега какво? За какво да живея?-каза той със стичащите се по безнадеждното му лице сълзи.
- Д.О не говори така-казах аз хващайки ръката му.
- Верон искам да остана сам-каза той поглеждайки към прозореца.
- Но..
- Просто ме остави сам-каза той плачейки още по силно и повишавайки тон. Аз станах и излязох. Разбирах Д.О. Мисълта, че човекът който обичаш е на метри от теб, а е в прегръдките на друг, те кара да изпитваш чувството, че някой сипе сол в раните, рани които много трудно заздравяват. Кара те да чувстваш умора. Умора от това да обичаш. В един момент вече оставаш без сили, мислиш си че няма нито една капчица енергия в теб, но...