EXO what?

21 част

*От името на Хюьон
Боже сега какво да му кажа?
- Ами... Няма значение!-отвърнах му аз
- Кажи ми веднага иначе ще ти се разсърдя!-каза ми със студен глас той
- Искаш да ти кажа,добре!-вече се ядосах-харесвам теб от една година! Теб, теб, теб и теб! Знам, че не тръгваш с момичета по-малки от теб, за това нито те заговарях, нито нищо! Сега разбра, доволен ли си?-попитах го обръщайки се на другата страна, за да не види стичащата се по бузата ми сълза. В един момент усетих две ръце обгръщайки ме в гръб.
- А случвало ли ти се е, момче да ти предложи, а ти да му откажеш?-попита ме той усмихвайки ми се едновременно с това обръщайки ме към себе си.
- Зависи кой ми предлага-отвърнах му аз и му се усмихнах, след това той бавно се приближи и устните ни танцуваха в синхрон. Продължихме така и се качихме горе в стаята ми.

*При останалите
- Хей какво им стана на Чен и Хюьон?-попита Сеун
- Не знам, но по-добре да ги потърсим, може да се е случило нещо-каза Пит и всички станаха.
- Чен няма да отиде вкъщи по това време сам, сигурно са отишли в Хюьон, карай към нейната къща-каза Д.О и всички потеглиха. След няколко минути бяха пред домът ѝ. Вратата беше открехната, но решиха все пак да позвънят. Тъй като никой не отвори, влязох, но в хола нямаше никой. Качиха се на горния етаж и от едната стая се чуваше шум. Всички се запътиха на там и Д.О леко открехна вратата.
- О-каза Сеун с отворена уста
- М-каза Верон също с отворян уста
- Г-каза Бекхюн разбира се с отворена уста. Всички бяха шокирани от гледката. Явно те не ги забелязаха и Сеун бавно затвори вратата.
- Да не би... Току-що да заварихме...-попита Мерил
- Да-прекъсна я Сеун
- И да не би току-що Хюьон да направи първият си...-пак беше прекъсната от Сеун
- Да
- Хайде да излизаме, утре ще проведем един мъжки разговор с Чен, а вие с Хюьон, сега да се прибираме-каза Д.О и всички излязоха. Д.о и Тейон се качиха заедно с Мерил и Сеун, а Питър и Бекхюн се качиха при Чаньол и Вероника. Всички потеглиха.
*При Тейон и Д.О
- Хора не разбирам защо реагирахте толкова остро на това с Чен! Нормално е-каза Тейон държейки ръката на Д.О
- Мила виж, Хюьон е малка и Чен не се е съобразил с това. За това се тревожим. Хюьон не знае какво прави и после ще е наранена-отвърна оѝ Д.О
*При Верон и Чаньол
- Верон можем да разчитаме на разговора ви с Хюьон нали?-попита я Чаньол
- Разбира се мили, но... Мисля, че Хюьон няма да ни послуша. Все пак е по-малка, а и е влюбена...-каза колебливо Верон
- Знам, че ще е трудно, но поне трябва да ги предупредим. Не се съмнявам, че на Хюьон тази вечер и е първият път, а наЧен не е... Така, че по-добре я предупредете, а аз на тоя моят приятел ще му издърпам ушите-отвърна ѝ Чан паркирайки.
- Но Чан те се обичат! Нека ги оставим, Чен не е малък сигурно знае какво прави-каза му отново Верон
- Верон, пак ти казвам Хюьон е малка и не знае какво прави, а Чен той... И той също не знае макар и да е по-голям от нея.
- Но те имат разлика дамо 2 години.

- И това е достатъчно! Виж просто утре поговорете с нея, за нейно добро моля те!-хвана ръката ѝ Чаньол
- Добре, но никой няма да взема решенията вместо нея, тя го взима. Сама!-потвърди Верон и всички слязоха от колата. Влязоха в къщата и се пръснаха по стаите. След час-два всички вече заспаха...
*На сутринта при Чен и Хюьон
Събудих се в прегръдката на Чен. Вчера беше първият ми път беше невероятно. Чен беше толкова нежен и... Мислите ми се секнаха, когато едновременно с Чен получихме съобщения. Той се разсъни и взе телефонът си. Аз също се протегнах и го взех.
"Хюьон обличай се, след 10 минути сме пред вас. Ще излезем по женски!
Мерил". Веднага станах и се облякох.
- Къде отиваш?-попита ме Чен дърпайки ме така, че да падна върху него.
- Излизам с момичетата-отвърнах му аз ставайки.
- Странно, след малко и аз излизам с момчетата-каза ѝ отново той
- Ще се видим после...-изкрещя тя слизайки по стълбите. Излезе от къщата и се качи в колата.
- Хей здравейте-поздрави ги тя.
- Здравей Хю, как се чувстваш?-попита я Мерил
- Ъм.. Добре!-отвърна им тя. Те потеглиха и спряха пред едно кафене.
*При Чен
Станах и аз също се облякох. Обух се набързо и изхвърчах от къщата, а момчетата ме чакаха отпред. Влязох в колата.
- Здравейте-поздравих ги аз
- Здравей Чен! Как си виждам, че си в добро настроение днес?-попита го Чан гледайки го в огледалото.
- Да добре съм, защо?-попита ги той объркано
- Няма значение-отклони темата Сеун. Те тръгнаха и спряха в близкото кафене...

*Ето я и 21 част. Малко е скучна, но... Трябва да има и такива! Как ли ще минат разговорите... Какво ли ще стане после... Извинявайте, че спирам на най-интересното, утре ще се опитам да кача некста! Благодаря, че следите историята и ще се радвам да чуя мненията Ви! :*