EXO what?

Част 20

Качихме се и влязохме в стаята. На шкафа имаше голямо огледало, а пред него... Просто няма да ви казвам. Имаше стотици различни гримове, очни линии, червила и тем подобни. Имаше два разклонителя, които бяха заети. Имаше 4 различни преси и маши. Седнахме на стола, а Верон започна да оправя косите ни. След като приключи с Мерил бяхме много доволни. Аз бях с небрежен кок, а Мерил с пусната коса и две плитки, сплетени, като венец. Верон също оправи косата си набързо и Мерил започна да ни гримирва. Боже това момиче е истински професионалист. Буквално не можах да се позная. Облякохме роклите си, обухме обувките си и слязохме долу. Момчетата ни чакаха. Чен беше мевероятен в костюм. Слязох долу, а той ми хвана ръката.
- Мъник това ти ли си? Я се виж...-той ме завъртя-как ще те пазя от момчетата не знам-каза той и всички се засмяха. Качихме се в колите и потеглихме. Партито щеше да е в някакъв ресторант, а след това щяхме да ходим на клуб. Влязохме в ресторанта и поръчахме. Не след дълго храната дойде и започнахме да ядем. След това Чен плати сметката и тръгмахме към клуба. След 10 минутно пътуване бяхме там. Влязохме и се качихме на едно от сепаретата. Момчетата си поръчаха уиски, а момичетата някакви коктейли. Аз не пия алкохол, за това не исках нищо.
- Чен отивам до тоалетната-казах аз ня ухото му
- Искаш ли да дойда с теб?-попита ме той
- Не съм бебе-станах и отидох в тоалетната. Наведох се на мивката и измих малко лицето си. Когато се надигнах в отражението зад мен видях някакъв мъж да ми се усмихва. Уплаших се до смърт. Взех чантата си и тръгнах да излизам, но той ме дръпна и ме притисна до стената.
- Къде бягаш-попита ме той
- Пусни ме-извиках в лицето му
- И защо да го правя? Нека се позабавляваме малко!-каза той и започна да целува врата ми. Дърпах се и виках, но никой не не чуваше. Стлзи започнаха да се стичат от очите ми.

**При Чен и останалите
- Хей, Хюьон много се забави ще отида да я проверя-станах и отидох до тоалетната. Почуках, но никой не отговори. Влязох заварвайки най-отвратителната гледка в моя живот. Някакво животно челуваше Хюьон, а тя си дереше гърлото да вика едновременно плачейки. Веднага скочих на онзи и му фраснах един с което го повалих на земята. Последваха още удари, исках това копеле да си плати. Хюьон ми извика.
- Чен спри-след което просто го пуснах. Не знам как толкова лесно се отказах, но го пуснах. Хванах Хюьон под ръка и тръгнахме. Отидохме при другите.
- Хора ние тръгваме, но вие останете, забавлявайте се-казах лепвайки една фълшива усмивка. Дръпнах Хюьон и я вмъкнах в колата. Аз също влязох и потеглих. Увеличавах скоростта. Бях много ядосан. Как може този глупак да докосва момичето ми?! Чакай "момичето ми" ли казах? За бога мисля, че се влюбвам в нея! Не, не Чен тя е малката ти сестра недей да си мислиш глупости! Хюьон мме извади от мислите ми.
- Чен намали, да ни убиеш ли искаш?-внезапно намалих. След още малко бяхме пред къщата на Хюьон. Слязохме и я изпратих до вратата.
- Какво чакаш, да не мислиш, че ше те оставя в това състояние?-попита ме тя
- В какво състояние?-последнах я а тя посочи ризата ми. Беле в кръв.
- Погледни си устната, хайде влизай-каза ми тя и ме подкани да вляза вътре. Съблякох сакото си и седнах на дивана. Тя отиде в някоя стая и се върна с аптечка.
- Хюьин не е нужно да-не ме остави да довърша
- Млъкни! Ако не беше ти сега можеше и да...-не можа да довърши и една сълза се стече по бузата ѝ. Прегърнах я.
- Всичко свърши, спокойно-постояхме малко така и се отделихме. Тя искара една марля от аптечката и я напои с нещо не знам точно с какво. След това я сложи на устната ми.
- Ау! Това щипе-наистина си болеше
- Тихо! Ще ти мине-отвърна ми тя. Докато се одъзная вече бяхме на милиметри един от друг. Толкова исках да я целуна, но за бога... По-малка е! Знам ще кажете " Е какво пък"? Преди няколко години тръгнах с момиче по-малко от мен и направих най-голямата грешка в живота си. Много я обичах, а тя ме заряза. С момичетата колкото мен или по-големи от мен никога не ми се е случвало. За това реших да не тръгвам повече с момиче по-малко от мен!
- Хюьон?
- Да
- Случвало ли ти се е да обичаш някого, но да знаеш, че няма как да се случи нещо между вас?-попитах я а тя се усмихна.
- Да вмомента ми се случва-отвърна ми тя
- Така ли? С кого?