One and only *stydia*

2. "Партито."

Алисън настоя да ме гримира, но аз не й позволих, а вместо това просто си сложих гланц и спирала. Облякох си бяла рокля с флорални мотиви и кецове в същия цвят - нищо специално. Алисън също беше на мнение, че това не е облекло за парти, но предпочетох това пред късата черна рокля, която тя ми предложи.

- С какво ще стигнем до партито? Въобще къде се намира? - попитах.

- В къщата на Стайлс, наблизо е. Можем да стигнем и пеша, но Лиам ще ни вземе. - Алисън обясни, а аз просто кимнах. - Сигурно вече е тук, да тръгваме.

И Алисън беше права. Момчето наистина ни чакаше пред сградата. Странно е, че изглежда на около 17, което значи, че изобщо не е в колежа и следователно не трябва да присъства на колежанските партита, но честно казано не се и интересувам особено.

- Това е Лиам. Той е брат на Малия. - Алисън ми обясни. - Малия е гаджето на Стайлс. - допълни. - Всички партита са организирани от тях и това е и причината, поради която той присъства на всяко едно от тях.

- О, Стайлс си има гадже? - попитах.

- Да, заедно са от доста време.

Аз просто кимнах и потънах в мисли. Почувствах се странно, когато Алисън ми каза, че Стайлс има гадже. Сякаш от една страна се чудех как може въобще някое момиче да харесва момче с поведение като неговото, но не мога да отрека, че е много красив, а и може да се държи така с определен тип хора. От друга страна се почувствах наистина странно, сякаш той е вече зает, сякаш не е достъпен за момичетата..сякаш го харесвам, а той е зает. Но не е така. Не го харесвам. Има ужасно поведение и е адски груб.

Докато се усетя, вече бяхме стигнали пред огромна къща, от която звучеше силна музика. Слязохме от колата и се запътихме към нея. След като влязохме, пред очите ми се разкриха хиляди, милиони хора. Никога не бях виждала толкова много хора в една стая. Въздухът миришеше на водка, цигари и парфюм, а отвсякъде се чуваше силната музика, смях или яростни викове.

- Е, добре дошла на първото ти парти. - Алисън ми се усмихна.

- Тук сме от по-малко от минута, а вече искам да си ходя. - признах.

- Защо? Не ти ли изглежда забавно?

Поклатих отрицателно глава.

- От начало прилича на една голяма бъркотия, но ти гарантирам, че ще се забавляваш много.

- Не мисля така. - казах си тихо под носа.

Влязохме по-навътре в сградата и забелязах група от хора, в която беше и Стайлс. Отидохме при тях.

- Ето това се казва облекло за парти! - Стайлс коментира саркастично, а някои от останалите се засмяха.

- И аз мисля така, все пак не отивам в някой стриптийз бар. - усмихнах се, поглеждайки към тоалета на момичето до него, състоящ се от черна рокля, която показваше бельото й.

- Да, бих казал същото. По-скоро приличаш на някоя отиваща в манастир. - Стайлс вдигна рамене.

- Бих го предпочела. - отново се усмихнах.

- Лидия, това е гаджето на Стайлс - Малия. - Алисън ми представи същото момиче, чийто тоалет имах в предвид, а тя ми се усмихна леко и аз отвърнах с усмивка. - Искаш ли да си вземем нещо за пиене?

- Аз не пия алкохол. - отвърнах.

- Добре, тогава ще си вземеш вода или безалкохолно? - Алисън предложи.

- Става.

Отидохме до бара и Алисън си поръча уиски, а аз coca-cola. След това се върнахме при останалите и те предложиха да играем на истина или предизвикателство. Не исках да изглеждам задръстена, затова се съгласих.

- Лидия, истина или се осмеляваш?