One and only *stydia*

30. "Сватбата"

И точно както бях казала на Стайлс, четири дни минаха бързо. Светкавично бързо. Часът бе седем и вече си бях взела душ и чаках гримьорите. Днес щях да видя Стайлс. Толкова ми липсваше!

Почукване на вратата ме изкара от мислите ми. Станах и отворих. Там стояха три млади и симпатични момичета.

- Добро утро! - поздрави едното от тях. - Ние сме гримьорките ти.

Влязоха и ми казаха да седна. След това започнаха да ме гримират.

- 3,2,1, сега! - едно от момичетата махна плата от огледалото.

Погледнах се и не можах да се позная. Това аз ли бях? Косата ми беше перфектно накъдрена, бях гримирана в нюансите на лилавото и се съчетавяше перфектно с роклята ми. Изглеждах като принцеса. За първи път се чувствах толкова красива.

- Вие. Сте. Невероятни. - изпищях последната дума и
прегърнах момичетата.

Беше станало време да тръгваме към мястото, на което щеше да е сватбата. Мама и брат ми също изглеждаха зашеметяващо.

Пристигнахме на мястото и аз веднага слязох от лимузината. Потърсих приятелите си с поглед и щом ги забелязах се затичах, колкото бе възможно, към тях.

- Лидия! - извика Кира и Стайлс се обърна.

Беше толкова красив! Беше облечен със смокинг и риза в същия цвят като роклята ми. Прегърнах го силно, а след това и Скот и Кира.

- Толкова ми липсвахте!

- И ти ни липсваше! - каза Кира и ме прегърна още веднъж.

Тя беше облечена с розова рокля и беше изправила косата. Скот беше с бяла риза и дънки. Те заеха местата си, а аз отидох при Брейдън.

- Леле, уникална си! - изпищях и я прегърнах.

- Ти също!

Дерек зае мястото си до олтара и сватбената мелодия започна. Брейдън излезе с баща си, а аз и сестра й вървяхме зад тях. Дерек изглеждаше все едно вижда призрак, когато тя застана до него. Двамата си казаха "да" и бяха обявени за съпруг и съпруга. Брат ми се ожени! Толкова се радвах за тях!

- Хей, Лидия, това ли беше всичко? - попита Кира.

- Разбира се, че не. Сега е време за забавната част. Отиваме в ресторанта. - отвърнах.

Отидохме в ресторанта. До него имаше много красиво езеро. Имаше беседка, украсена с рози. Всичко изглеждаше толкова романтично! Седнах на една маса със Стайлс, Кира и Скот.

- Кога се прибираш? - попита Стайлс.

- Мисля да е утре. - отвърнах.

- Супер!

Всички около нас се забавляваха. Но бързите песни свършиха и започнаха да пускат бавни. Скот покани Кира на танц и отидоха да танцуват. Стайлс се изправи и ми подаде ръка.

- Един танц?

Засмях се и поех ръката му. Започнахме да танцуваме. През цялото време се чувствах сякаш ток преминава през тялото ми. Но за жалост песента свърши и отново седнахме по местата си.

- Лидия, ще дойдеш ли с мен навън? - попита ме Стайлс. - Тук ми стана задушно.

- Добре. - съгласих се.

Излязохме навън и се разхождахме край езерото.

- О, това е много готино! - Стайлс посочи беседката и тръгна натам.

- Да, изглежда много романтично. - казах след като влязохме. - И има прекрасна гледка. - гледката беше към цялото езеро и звездите, които се отразяваха в него.

- Съгласен съм, гледката е прекрасна. - каза Стайлс, гледайки мен. Аз сведох глава и се изчервих. Стайлс хвана брадичката ми и надигна главата ми така, че да го погледна. - Ти наистина си най-красивото създание, което съм виждал, Лидия. Просто перфектна. - каза и хвана ръцете ми. - Нямах смелостта да ти призная, че те харесвам, но сега тук, гледайки те толкова красива, просто не мога да се сдържа. И аз те харесвам, Лидия. Харесвам те още от първия път, в който те видях. Опитах се да ти го кажа няколко пъти, но все не можех, но сега няма кой да ме спре. - погледна ме в очите. - Обичам те, Лидия.

Сърцето ми щеше да се пръсне. Вътрешно започнах да скачам от радост, но физически не помръдвах. Една сълза от щастие се спусна от окото ми.

- Аз също те обичам! От първия миг, в който те видях. Чувствах се такава късметлийка, че си ми приятел, а сега ми казваш, че и ти си ме харесвал и това е всичко, което съм искала.

След това последва и целувката. Дългоочакваната целувка, за която навярно и двамата бяхме копнели.

- Обичам те! - каза Стайлс.

- И аз те обичам! - отвърнах аз и го прегърнах.

Искам адски много да ви благодаря на всички за над 8К четения, 1,03К вота и близо 150 коментара. Никога не съм си и помисляла, че ще достигна такива цифри. Благодаря ви! ❤