One and only *stydia*

36. "Нищо не е станало!"

Забавлявахме се много. На 8D киното беше страхотно. Пробвахме няколко различни  теми и беше много забавно. След това обиколихме магазините и аз си купих някои дрехи. После отидохме в McDonald's и си взехме за хапване. 

- Иска ми се да отидем някъде през есенната ваканция. - каза Стайлс. 

- Но ваканцията е все още далеч. - засмях се. 

- Има само две седмици. - засмя се и той. 

- Наистина? - изненадах се. Погледнах датата на телефона си. - Уау, наистина има две седмици! Изобщо не осъзнах кога мина времето. 

- Аз също! Е, имам предложения къде да отидем. 

- Ако разчитам на теб то тогава ще отидем в някой лунапарк или Дисниленд. - засмях се. 

- Донякъде. - отвърна той и също се засмя. - Мислех си да отидем в Париж и да разглеждаме забележителностите, включващи Дисниленд. Или на някой остров. Или плаж. Или ски курорт. 

- О, нямах представа, че имаш предвид това. - изненадах се. - Наистина би било страхотно! Ако Скот и Кира можеха да дойдат...

- Ще се оправят, не се притеснявай! - успокои ме Стайлс.

- Дано. 

След около половин час Стайлс ме закара до кампуса и си тръгна. Изкарах си чудесно. Стайлс наистина се постара да ми угоди за всичко. 

Прибрах се в стаята си и заварих Алисън. Дълго мислих дали да й кажа нещо и в крайна сметка реших да го направя. 

- Снощи си се забавлявала, а? - усмихнах се фалшиво. 

- Лидия, моля те недей и ти! - отвърна Алисън и сега видях, че е плакала. 

- Какво е станало снощи и защо си пратила тази снимка на Кира? - повиших тон. 

- Нищо не е станало! - подсмъркна тя. - Исках да подразня Айзък, нищо повече. 

- Като си лягаш със Скот? Все едно няма други начини. 

- Исках да подразня Айзък! Nе виждаш ли, че снимката е в къщата на Бойд? Имаше парти. - обясни ми тя. - Снимах се, за да я пратя на Айзък, но реших да я изпратя и на Кира. Не знам защо, явно още искам да я разделя със Скот. Но няма значение, защото Скот ми се развика, Айзък никога няма да ми проговори, а сега и ти ме смяташ за отвратителна, а ще делим тази стая доста време. 

Взех чантата си и изтичах навън. Набрах номера на Кира, но телефонът й беше изключен. Отидох в стаята й и почуках на вратата. Отвори ми съквартирантката й. 

- Хей, Кира тук ли е? - попитах. 

- Не. - отвърна тя. 

- А днес прибирала ли се е от сутринта? 

- Не. 

- Добре. 

Звъннах на Стайлс. Той не вдигаше. Беше безполезно да звъня на Скот, затова се прибрах в стаята. Стайлс така или иначе щеше да ми звънне. Не казах нищо на Алисън. Легнах на леглото си и не правех нищо. Реших поне да си науча и да си напиша домашните. Нарочно писах и учих до най-малката подробност, просто за да се занимавам с нещо. Набрах още няколко пъти номера на Стайлс, но той така и не вдигна. Чух, че Алисън излезе, но изобщо не се обърнах към нея. След като си научих просто звънях на Стайлс от скука.