One and only *stydia*

7. "Съжалявам"

Прибрах се в стаята и учих. Кира ми звъня, но не й отговорих. Нямах настроение. Вероятно щях да й разкажа всичко, но не сега. Алисън се прибра и ме помоли да отидем на парти, но аз просто й казах, че не съм в настроение. Тя ме разбра и спря да ме моли и отиде сама. Аз стоях в стаята и учех.

Сутринта се събудих от слънчевите лъчи, дразнещи очите ми. Изправих се и веднага усетих остра болка във врата и гърба. Докато масажирах врата си се сетих, че имам лекции. Забравих за болката и скочих от леглото. Погледнах часа. Беше 10:10. В момента има почивка и съм пропуснала първата лекция.

- Не, не, не, не! Защо, Лидия? Как съм заспала? - виках аз тичайки към банята.

Измих бързо зъбите и лицето си и сресах набързо косата си. Облякох си бяла рокля на цветя и сандали. Оправих чантата си и тръгнах по възможно най-бързия начин. Имах едно пропуснато обаждане от Кира. Набрах обратно номера й докато заключвах.

- Лидия, къде си?

- Много, много, много съжалявам! - извиних се. - Заспала съм без да навия алармата си. Пропуснала съм първата лекция. Такава глупачка съм!

- Успокой се! Аз съм в кафенето и те чакам. - каза Кира.

- Добре. До пет минути съм там. - казах бързо и затворих.

Почти бегом стигнах до кафенето. Вече се бе поизпразнило. Видях Кира, която ми махаше. Отидох при нея.

- Здравей! - каза и се усмихна.

- Здрасти! - казах задъхана и седнах на стола.

- Как така си закъсняла? - попита Кира.

- Не знам. В един момент учих, а в следващия беше десет часа сутринта. - отвърнах и се хванах за главата. - Толкова съм глупава!

- Не е вярно! - скара ми се Кира. След това ми посочи с поглед нещо зад мен.

Обърнах се и видях Скот и Стайлс, които идваха към нас. Приближиха се и ни поздравиха. Скот седна до Кира, а Стайлс до мен. Е, супер!

- Кира, днес няма да мога да те взема. - каза Скот и с Кира се впуснаха в раговор за отбора по лакрос.

Усетих докосване по коляното ми. Погледнах ядосано към Стайлс.

- Съжалявам. - прочетох по устните му.

Обърнах се на другата страна и стиснах зъби. Стайлс отново докосна коляното ми и аз въздъхнах ядосано, което привлече вниманието на Скот и Кира. Усмихнах им се, а те продължиха разговора си. Обърнах се към Стайлс и също като него преди малко оформих думите "Спри се!" с устни. Той вдигна веждите си и направи умолително изражение.

- Аз ще тръгвам. - казах на Скот и Кира. - Искам да потърся някой, който да ми даде записките от лекцията.

- Но ти дори не яде. - каза Кира.

- Не съм гладна. - отвърнах. - Сега ще тръгвам. Довиждане! - помахах им усмихната и тръгнах.

Коремът ми къркореше от глад, но ми беше неудобно и страшно се ядосвах и до някаква степен натъжавах да стоя до Стайлс. Но нищо няма да ми стане ако пропусна закуска. Следобед ще хапна обилно. Влязох в залата за следващата ми лекция и там имаше само две момичета, които гледаха нещо на телефоните си и се смееха и едно момче, което четеше. Естествено седнах по-напред и извадих тетрадката си. Огледах чантата си, за да видя дали съм забравила нещо, докато съм била сънена сутринта. И тогава се сетих. След лекциите имахме нещо като час по физическо. Щяхме да играем лакрос или да участваме в съчетание на мажоретките по желание. Аз нямах абсолютно никакви спортни дрехи. Погледнах часа на телефона си. Оставаха 15 минути до следващата ми лекция. Грабнах чантата си и побягнах към стаите. След петминутно тичане стигнах до моята стая и бързо я отключих. Отворих гардероба си и започнах да търся спортния си екип. В бързината съборих голяма част от дрехите си на земята, което допълнително ме изнерви, но в крайна сметка открих екипа. Започнах да вдигам дрехите от земята и след това излязох и заключих стаята. Погледнах отново часа и оставаха 2 минути до лекцията ми. Започнах да тичам много по-бързо, отколкото съм си представяла, че мога. Почти стигнах до входа на университета, когато черна сянка се спусна пред очите ми и мускулите ми отказаха да функционират. Всичко около мен бързо изчезна, докато не загубих съзнание.