One and only *stydia*

26. "Може би."

Гледна точка на Лидия:

Сърцето ми биеше лудо. Толкова се надявах да ми каже, че ме харесва!

- Аз...най-добри приятели ли сме пак? - попита той.

Останах разочарована. Много разочарована. И много засрамена. Толкова съм глупава! Как можах да си го помисля? Той е с Малия и въпреки че не иска да се сгоди с нея той е с нея и я обича. Осъзнах, че му бях признала, че го харесвам. Може би иска да ми каже, че иска да сме просто приятели. Не, няма да се унижа!

- Може би. - казах и тръгнах към кафенето.

Когато стигнах там Кира и Скот вече ме чакаха. Седнах при тях и си поръчах сандвич и сок.

- Как си? - попита Скот.

- Добре. - усмихнах се.

След малко при нас дойде Стайлс. Кира го изгледа ядосано.

- Здравейте! - поздрави той, но никой освен Скот не му отговори. Видях, че му стана гадно и се почувствах зле.

- Стайлс, изпуснала съм някои лекции по международни комуникации. Имаш ли записките? - успях да измисля това, за да наруша тишината, а и за да може Кира да види, че му говоря и да не му е ядосана.

- Да, може после да дойда до стаята ти и да ти ги донеса. - почеса се той по врата.

- Защо да идваш, не ги ли носиш сега?

- О, ъм, да, вярно. - извади ги от чантата си и ми ги подаде.

- Стайлс, тренировката се променя за 6. Тренерът няма да може по-рано. - каза Скот.

- Какво? - Стайлс се намръщи. След това недоволно се намести на пейката.

След като почивката свърши, аз се върнах към лекциите си. Така премина и денят ми. Чудех се дали да не си отида вкъщи за няколко дни. Мама толкова се притесняваше за мен след случилото се, а и ми липсваше всичко там. Реших да звънна на мама.

- Ало? - тя вдигна почти веднага.

- Здрасти, мамо! - поздравих я.

- О, Лидия, здравей! Как си?

- Добре съм, а вие как сте? - попитах с усмивка.

- Ние също сме добре. Това момиче Брейдън снощи спа вкъщи. Изглежда нещата между нея и Дерек са сериозни. Но тя е мила, харесва ми.

Уау. Веднага си представих начини, по които да дразня Дерек.

- Страхотно, тя наистина е прекрасна. - усмихнах се. - Виж, мислех да си дойда за няколко дни.

- Наистина ли? Чудесно! - зарадва се мама. - Кога идваш? Дерек да дойде ли да те вземе?

- Чакай, чакай. - засмях се. - Първо трябва да се освободя от лекции и ще ти се обадя, става ли?

- Добре, мила.

- Добре, чао.

- Чао.

Затворих и видях, че имам съобщение от Стайлс.

Стайлс: Излиза ли ти се?

Побързах да отговоря.

Аз: Да, къде ще ходим?

Стайлс: Ами нали искаше нещо романтично...

Стайлс: Мислех си за някой ресторант..........Имам предвид McDonald's ;)

Засмях се.

Аз: Предпочитам някой италиански ;)

Стайлс: Да те взема в 7?

Аз: Става.

Часът бе едва 5. Нямаше нужда да бързам. Извадих записките си и ги прочетох няколко пъти, а след това написах домашната си. За около час свърших.