One and only *stydia*

6. "Не ми пука!"

Сутринта главата ми беше съвсем леко замаяна. С крайна недоволност станах от леглото и се изкъпах. След това измих зъбите си и изправих косата си. Облякох си синя риза и бяла пола със сини цветя по нея. Обух едни боти и си сложих руж, безцветен гланц и спирала. Взех чантата си и излязох.

В коридора на университета видях Алисън, Малия, Скот, Кира и момчето, чието име не знам. Всички без Стайлс. Минах покрай тях и ги поздравих, но не останах да си говоря с тях, защото лекцията ми започваше след две минути, а залата беше в другия край на сградата, а аз разбира се не исках да закъснявам. В крайна сметка настигнах професора в средата на коридора и го изпреварих, влизайки в залата, която беше пълна. Все пак си намерих място по-напред. Професорът влезе и лекцията започна.

По време на почивката звъннах на Кира и се разбрахме да се срещнем в кафенето. Когато отидох там тя вече ядеше чийзбургер и пиеше кола.

- Хей. - поздравих.

- Здравей! - отвърна тя.

Поръчах си тост и портокалов сок и седнах при нея.

- В събота Скот има рожден ден. Не бяхме планирали нищо, но вчера решихме да направим парти. Ще се радваме да дойдеш. - каза Кира.

- О, ще дойда. - отвърнах аз и се усмихнах.

Говорихме си с Кира, докато не стана време отново да се връщаме към лекциите. Останалата част от деня премина скучно за мен.

Лекциите ми бяха свършили и взех чантата си и се упътих към изхода. Забелязах Стайлс и веднага тръгнах към него. Щом и той ме забеляза веднага видях как изражението му стана нервно.

- Стайлс. - казах аз с остър тон. - Как си позволяваш?

- Лидия, бил съм пиян..- започна той, но аз го прекъснах.

- Но когато си говорил с Айзък не си бил. - извиках аз. - Как си позволяваш да говориш така за мен след като не ме познаваш? Ами снощи? Това, че не си възпитан да чукаш на врата преди да влезеш, съвсем не е нещо за изтъкване. - говорех бързо и ядосано. По принцип не бих реагирала така на мнението на някой непознат, но това, че точно Стайлс го е казал ме ядоса. И до някаква степен натъжи...Чувствах се сякаш важен за мен човек ме е наранил.

- Лидия, съжалявам за снощи, окей? - извика той също. - Бях пиян, сутринта се събудих с ужасно главоболие и повръщане, а щом Скот ми се скара и ми разказа какво съм казал се засрамих много. - каза той по-тихо. - А това за Айзък...Казах му така, защото...

- Защо?

- Защото не искам той да се занимава с теб. - каза Стайлс почти шепнейки.

- Ти не може да определяш кой да се занимава с мен.

- Знам. Просто..имам те за приятел, а не мисля, че моя приятелка заслужава момче като Айзък. - промълви той. Приятел? Той сериозно ли? През тези два дни беше толкова груб с мен и ме нарече ку*ва, а сега сме приятели?

- Приятели? Ние сме приятели? - попитах аз и се засмях иронично. - Можеше да кажеш на Айзък, че сме приятели и не искаш той да се занимава с мен, щом е толкова лош. Можеше да кажеш хиляди неща вместо да ме наречеш ку*ва! - извиках аз. - Но знаеш ли? Не ми пука! Ти не си важен за мен и не ми пука какво мислиш. - казах и си тръгнах.

Защо толкова ми пукаше какво мисли Стайлс за мен? Защо се почувствах толкова наранена? Защо въобще се скарах с него? Показах му, че думите му имат значение. Та ние се познаваме от три дни! Защо ми пука толкова?