One and only *stydia*

9. "Не можете да бъдете просто приятели"

Лекциите ми приключиха. Успях да взема записките за двете лекции, които изпуснах, въпреки че пропуснах десетминутната почивка. Тръгнах към стадиона на университета. Забелязах Кира да говори с Алисън. Докато вървях към тях дочух разговора им:

- Ти в никакъв случай няма да участваш в съчетанието, Кира. - каза Алисън.

- Хубаво. Ще играя лакрос. - изсумтя Кира и тръгна нанякъде.

- Хей, Лидия! - Алисън ми помаха, а Кира се обърна.

- Здрасти! - отвърнах набързо и я подминах, отивайки при Кира.

- Лидия, добре ли си? - попита разтревожено Кира. - Стайлс ми каза какво се е случило.

- Да, добре съм. - отвърнах.

- Добре. - Кира въздъхна облекчена. - Сега заради Алисън ще трябва да играя лакрос. - каза недоволно тя.

- Бих играла с теб, но от падането по-рано ме боли всичко и наистина не ми се играе.

- О, не, няма проблем! И без това ще играя със Скот. - каза Кира и се усмихна.

- О, супер! А аз явно ще съм мажоретка. - отвърнах.

Раздадоха екипите. Аз облякох екип с номер 24, а Кира доколкото видях беше с 15. Взех помпоните и защипах косата си с фиба отзад. Алисън и Малия започнаха да показват някакви движения и всички ги повтаряхме. Беше ми ужасно скучно. Движенията се състояха от махане с помпоните на горе, след това напред и после надолу, докато повтаряхме разни букви.

- Добре, добре, момичета. Малко почивка, за да наблюдаваме момчетата. - каза Алисън и намигна, а след това всички се изкикотиха и побягнаха към трибуните. Аз се настаних на първия ред и играта започна.

- Давай, Скот! - викаше Алисън.

Топката бе подадена на Кира и тя я вкара в мрежата.

- Браво, Кира! - извиках и плясках. Тя ми се усмихна.

Наблюдавах играта. Скот и Кира отбелязаха няколко точки, а Стайлс нито една. Но не след дълго топката му беше подадена, а той стоеше и не знаеше какво да прави.

- Стреляй! - извика Скот. 

- Стилински, стреляй! Хвърли топката!- обади се и треньорът.

- Стайлс, стреляй! - извика и Малия.

Той просто стоеше и гледаше към мен.

- Стреляй! - извиках.

Стайлс се обърна и вкара топката. Всички започнаха да пляскат, а аз се усмихнах широко. Скоро играта приключи и всички си тръгнаха. Аз се преоблякох и се прибрах. Изкъпах се и си облякох гащеризон на цветя, а косата си сплетох на плитка. Сложих си тъмночервено червило и спирала. Кира ми се обади и ми предложи да излезем, затова тръгнах към нейната стая.

- Здрасти! - поздравих я.

-  Хей! - отвърна тя, докато заключваше.

Тръгнахме по коридора и Кира проговори:

- Е, има ли нещо между теб и Стайлс?

- Не, той е с Малия. - отвърнах аз.

- Скот ми каза, че са скъсали. - каза Кира.

- Наистина? - попитах учудена, а Кира кимна. За момент се усмихнах, но бързо скрих усмивката си. - Е, няма значение, защото между мен и Стайлс няма нищо.

- Всички забелязаха случката на стадиона. Ако ти си безразлична към него, то той не е. - каза тя.

Да й кажа ли какво стана в кабинета на сестрата? Познавам я от четири дни, но й имам доверие, така че...

- Днес, когато припаднах...- започнах аз, а Кира кимна в знак да продължа. - Стайлс ме е завел при сестрата.

- Да, знам. И?

- Когато дойдох в съзнание му благодарих и се извинихме един на друг. След това той ме прегърна. След това започна да се навежда към лицето ми, но сестрата влезе и той се отдръпна. - разказах.

- Господи, значи сте щели да се целунете! - възкликна Кира.

- Да, но по-странното е, че...- започнах, но се спрях.

- Харесваш го, нали? - досети се приятелката ми, а аз кимнах срамежливо. - Трябва да му кажеш. Не можете да бъдете просто приятели.

- Какво?! Не! - казах категорично.

- Защо? Мисля, че и той те харесва.

- Не ме харесва. Познава ме от четири дни. - отвърнах тихо.

- Аз познавах Скот от месец, когато станахме гаджета. - каза Кира. - Важното е, че се харесвате.

- Да, но не сме сигурни, че той ме харесва.

- О, аз съм сигурна. - увери ме тя.