One and only *stydia*

10. "Искам да дойда с теб"

С Кира се разхождахме из магазините в мола. Купихме си доста дрехи.

- Скот ми писа. Със Стайлс са в Starbucks. - каза Кира. - Искаш ли да отидем?

- Да, хайде! - отвърнах и тръгнах към Starbucks. Усетих, че Кира не върви до мен и се обърнах. Тя стоеше със скръстени ръце и лукава усмивка. - О, хайде стига глупости!

- Искаш да го видиш. - каза Кира и повдигна вежди игриво.

- А ти не искаш ли? - попитах.

- Не колкото теб. - отвърна Кира и ми намигна. Ударих я леко по рамото и тръгнахме към Starbucks.

Пристигнахме след около две минути и аз веднага забелязах Стайлс. И Скот.

- Ето ги. - казах и посочих към една от масите.

Отидохме при тях и Кира седна до Скот, а аз до Стайлс.

- Хей - поздрави ме Стайлс, а аз му се усмихнах. - Как си?

- Добре. - отвърнах.

- Между другото благодаря. - каза Стайлс.

- За какво ми благодариш? - попитах учудена.

- За подкрепата по-рано. - отвърна той. Аз просто кимнах. - Много ми хареса номера на екипа ти.

Осъзнах, че той също беше с номер 25 и се изчервих. Той отпи от кафето си, а аз го наблюдавах. Беше много красив.

Баристата дойде и аз си поръчах мока кафе, а Кира поръча капучино.

- Ще ходиш ли на рождения ден на Скот? - попита ме Стайлс.

- Да, утре трябва да дойда да му избера подарък. - отвърнах.

- Аз също. - каза той бързо. - Ти в колко часа ще дойдеш?

- Не знам, зависи дали имам някакви планове.

- Ако решиш в колко часа ми кажи. Ако искаш.

- Стайлс, просто кажи, че искаш да дойдеш с мен. - засмях се.

- Добре. Искам да дойда с теб. - каза Стайлс и се засмя.

- Добре.

- Може да...- започна той, но се спря. Кимнах му да продължи. - да ми дадеш номера си и да ми звъннеш. Аз ще ти дам моя. Ако искаш.

- Добре. - съгласих се.

Разменихме си номерата и Кира ми каза да тръгваме. Казах чао на момчетата и с Кира тръгнахме към кампуса.

- Напоследък Скот се държи странно. - проговори тя.

- Как така странно? - попитах.

- Ами не знам, някак си го усещам. - каза тя и сви рамене. - Държи се с мен мен нормално, както винаги се е държал, но някак си е много особен. Мисля, че крие нещо от мен. И нямам в предвид да има друго момиче, а някакъв проблем, който го засяга.

- Поговори с него. Кажи му, че забелязваш, че има нещо. - посъветвах я.

- Страх ме е, че може да си въобразявам и да изглеждам като глупачка. - каза Кира и погледна надолу.

- Нормално е да се притесняваш за него. Няма да изглеждаш като глупачка, той те обича. - уверих я.

- Благодаря! - каза тя и ме прегърна. След като ме пусна ми каза: - А сега чао.

- Чао. - помахах й и тръгнах към моята стая.

След като се прибрах се изкъпах и започнах да уча. Изведнъж телефона ми извибрира и видях, че имам SMS.

Стайлс: Какво правиш?

Усмихнах се и побързах да отговоря. Като отговор изпратих снимка на учебниците и тетрадките ми.

Аз: А ти?

Отговорът дойде почти веднага. Беше снимка на него как лежи. Усмихнах се. Телефонът ми извибрира, но не обърнах внимание, защото гледах снимката. Изглеждаше сънен и много сладък. След това затворих снимката и погледнах съобщението.

Стайлс: Ще ходиш ли на парти днес?

Аз: Почти забравих, че има всеки ден.

Аз: Но сигурно няма да ходя.

Стайлс: Защооо?

Аз: Не знам, не харесвам партита.

Аз: Ти ще ходиш ли?

Стайлс: Не

Аз: Защо?

Стайлс: Щях да отида заради един човек, но той няма да бъде там и вече не ми се ходи

О, значи харесва някой...

Аз: Ще се видите друг път :)

Стайлс: Да, надявам се.

Писахме си още малко и аз си оправих нещата за утре и заспах.