One and only *stydia*

5. "Красива си."

След неудобната за мен ситуация със Стайлс се заех с домашната. Писах до седем часа, а след това Алисън се прибра.

- Здравей, Лидия! - поздрави тя.

- Здравей! - отвърнах аз, гледайки учебника си.

- Как мина първият ден? - попита.

- Добре. Ти беше ли на лекции днес?

- Ходих за един час и после си тръгнах. - каза съвсем спокойно Алисън. Как въобще си взима изпитите? - Е, ще ходим ли на парти?

- Не! - казах категорично.

- Защо? Не ти ли беше забавно снощи?

- Изобщо. - поклатих глава.

- Добре, виж, Малия има рожден ден. Няма игри, няма напивания и разни такива. Става ли? - попита Алисън. Поколебах се.

- Кира ще бъде ли там? - попитах, а Алисън кимна. - Е, тогава може би..- казах и очите на Алисън светнаха. - Но този път наистина за малко.

- Да, обещавам.

Облякох си розова рокля и токчета и накъдрих косата си. Сложих си розово червило, руж и спирала. Алисън изправи косата си и облече една от онези черни къси рокли. Лиам отново ни взе и този път бяхме в различна къща, доста по далеч от кампуса. Щом влязохме веднага се огледах за Кира.

- Ето ги другите. - каза Алисън и ми посочи някаква посока. Забелязах Стайлс, Малия, Скот, Кира и още някакво момче. Отидохме при тях.

- Здравейте! - поздрави Малия.

- Честит рожден ден! - честитих й и се усмихнах.

- Благодаря! - отвърна тя.

Останалата част от вечерта прекарах с другите. Макар че си говорих само с Кира и Скот и от време на време с Алисън, ми беше забавно. Позволих си да изпия само два шота. Все пак нищо няма да ми стане.

- Скот, хайде да тръгваме! - каза Кира.

- Да, но трябва да вземем Стайлс с нас. Виж колко е пиян. - Скот посочи към Стайлс. - Не мога да го оставя така.

Кира кимна и се обърна към мен:

- Лидия, ще се прибереш ли с нас?

- Ами да, ако няма проблем..- казах аз.

- О, не, няма! - каза Кира и извика на Скот: - Скот, ще ви чакаме отвън.

Отидохме до колата на Скот и след малко и той дойде със Стайлс. Стайлс едва вървеше. Скот го сложи до мен на задните седалки, а той и Кира седнаха отпред. По средата на пътя Стайлс започна да говори:

- Лидия.. - промълви той и ме прегърна. Дъхът му миришеше на алкохол. Отдръпнах се от него. - Красива си.

Замръзнах на място. Почувствах се сякаш ток премина през тялото ми. Дали го мисли наистина или го казва само, защото е пиян?

- Днес..- започна да говори отново. О, не! Млъкни, Стайлс! - беше...

- Стайлс, престани! След малко ще пристигнем. - каза му Скот и аз почувствах облекчение.

- Скот, ти си ми брат. - каза Стайлс и се пресегна да прегърне Скот, но Кира го спря и той отново се облегна на седалката. - Кира..- каза той и започна да се смее.

- Господи! - каза Кира раздразнено.

- Лидия, бих искал да те видя гола. Днес не успях. - говореше Стайлс, сякаш щеше да се разплаче.

Бузите ми моментално пламнаха. Стиснах очи от срам и погледнах надолу.

- Стайлс, какви ги говориш, човече? - скара му се Скот. - Просто млъкни!

- Не знаеш. - каза Стайлс тихо и млъкна.

След няколко минути пристигнахме пред кампуса. Скот помогна на Стайлс да слезе от колата, а след това целуна набързо Кира, пожела ми лека нощ и си тръгна със Стайлс. Аз и Кира вървяхме към стаите.

- Господи, Стайлс е ужасен, когато е пиян. - каза Кира. - Как може да ти говори такива глупости?!

- Всъщност..- започнах аз, но се колебаех дали да й кажа. В крайна сметка реших да го направя. - днес..се изкъпах. Но забравих вратата отключена... и Стайлс влезе и ме видя по хавлия.

- О. - бе единственото, което Кира каза. Но след това явно се сети нещо. - По-рано днес Стайлс и Айзък си говориха, а аз чаках Скот и чух разговора им. Айзък каза, че си красива, а Стайлс му отвърна да не си губи времето с ку*ви. Почти слязах от колата, но се спрях.

Вълна на гняв премина през мен.

- Лидия, моля те, не му казвай нищо! - помоли ме Кира.

- Няма. - отговорих, макар че си мислех друго.

Наближихме стаята й и аз попитах:

- Ще се видим утре?

- Да. - кимна тя. - Лека нощ!

- Лека нощ! - казах аз и се прибрах в стаята.

Взех си бърз душ и си легнах.