One and only *stydia*

8. "Какво стана?"

- Лидия, чуваш ли ме? - чух дълбок женски глас да ме вика.

Отворих бавно очите си, но бях заслепена от силната светлина, насочена към тях. След като тя изчезна премигнах няколко пъти и най-накрая виждах добре. Главата страшно много ме болеше, както и колената и дясната ми ръка. В стаята видях някаква медицинска сестра и Стайлс. Какво прави той тук?

- Лидия, как се чувстваш? - попита ме сестрата.

- Какво стана? - отговорих на въпроса с въпрос.

- Това момче те е видяло да тичаш, а след това си припаднала. Донесе те тук. Причината да загубиш съзнание е, че кръвното ти е спаднало рязко в резултат на това, че явно не си закусвала. - обясни тя. - Права ли съм? - кимнах. - Е, добре тогава. Преди да се върнеш към лекциите си трябва да хапнеш нещо.

Кимнах и тръгнах да ставам, но ръката на сестрата ме спря. Останах в седнало положение.

- Първо трябва да измерим кръвното ти. Ще отида за апарата. - каза тя и излезе.

- Благодаря! - казах на Стайлс. Той веднага премести погледа си от пода на мен.

- Няма защо! - отвърна той. - Виж, Лидия, аз наистина съжалявам за всичко, което съм казал. Наистина това не беше начина да се изразя пред Айзък и много, много съжалявам. - усещаше се колко съжалява в гласа му. - Не искам да те изгубя, Лидия. - каза той. - Ъм, като приятел.

- Прощавам ти. И аз не трябваше да реагирам толкова остро и да ти се развикам. - казах аз. - Аз също не искам да те загубя.

Стайлс се приближи и ме прегърна. Усетих пеперуди да пърхат в стомаха ми. Не, не може! Стайлс се отдръпна и ме погледна в очите. Започна да се навежда към мен, но точно тогава сестрата влезе. Стайлс бързо се изправи и се почеса неловко по врата. Господи, какво щеше да се случи?

Сестрата измери кръвното ми и ме пусна. Трябваше да си взема някаква храна. Исках Стайлс да дойде с мен, но не го попитах. Беше ме малко срам.

- Хей, Лидия, може ли да дойда с теб в кафенето? Аз също не съм закусвал. - попита той.

- Разбира се! - отвърнах.

Отидохме в кафенето и Стайлс си поръча бургер и кола, а аз палачинки и кафе. Започнахме да се храним. Аз погледнах към Стайлс и започнах да се смея. Цялата му уста бе омазана с кетчуп.

- Какво? - попита той с пълна уста.

Взех една салфетка и забърсах устата му, все още смеейки се.

- Благодаря! - каза той и също се засмя. - Знаеш ли, когато ти казах, че си красива, въпреки че съм бил пиян, наистина го мисля. - каза той сериозно.

Аз се изчервих и погледнах към пода.

- Благодаря! - отвърнах засрамена. - Ти също си хубав. - казах тихо.

Да, определено го харесвам.

Продължихме да се храним и да си говорим, а след като се нахранихме се върнахме към лекциите си.