One and only *stydia*

13. "Честит Рожден Ден!"

Стана време да се приготвям за партито. Изкъпах се. Облякох си светлорозова рокля и токчета в същия цвят. Накъдрих косата си и я сплетох на плитка, омотавайки я около косата ми. Гримирах се и взех една малка чантичка. Погледнах часа на телефона си. Имах още време. Пооправих грима си и Алисън влезе в стаята.

- Уау, Лидия, изглеждаш невероятно! За къде си се нагласила така? - попита учудена.

- Благодаря! Отивам на рожден ден. - отвърнах.

- О, кой е рожденикът? - полюбопитства тя.

Надявах се, че няма да ме попита. Знаех, че ако й кажа, че е Скот, тя със сигурност ще дойде и дори може да вземе и Малия с нея, а щом не е поканена, значи не е желана там. Чудех се как да се измъкна. Погледнах часа на телефона си отново. Имах още малко време, но реших да се измъкна.

- О, закъснявам! - извиках притеснено. - Трябва да тръгвам. Чао!

- Чао! - каза Алисън, леко недоволна, че не разбра кой е рожденикът.

Излязох отвън и за моя изненада Стайлс вече беше там. Щом ме видя ококори очи. Качих се в джипа и го поздравих.

- Лидия, т-ти изглеждаш...съвършено! - каза Стайлс, взиращ се в мен.

- Ти също изглеждаш много добре. - отвърнах аз.

Беше облечен с бяла, едва забележимо карирана риза и дънки. Косата му беше перфектна, както винаги.

След около 15 минути пристигнахме пред клуба, в който ще е партито. Стайлс слезе и избърза да ми отвори вратата и да ми подаде ръка. Засмях се и хванах ръката му и ток премина през тялото ми. След това той сви ръката си и ми даде знак да го хвана под ръка. Така и направих, макар че ме беше срам, не знам защо. Влязохме в клуба и веднага се огледах за Кира. Забелязах я. Беше облечена с бяла рокля, а косата й беше накъдрена. Беше се гримирала. Изглеждаше невероятно. Веднага изтичах до нея и я прегърнах.

- Изглеждаш прекрасно! - казах.

- Ти също! - отвърна тя.

- Къде е рожденикът? - попитах, а тя ми посочи диджей пулта.

Отидох там и извиках:

- Честит Рожден Ден!

- Благодаря! - отвърна той с широка усмивка, след като му дадох и подаръка. - Уау, това е невероятно! Благодаря ти!

- Няма защо!

След малко дойде и Стайлс.

- Честит Рожден Ден, отново. - каза и му бутна торбата с подаръка.

- Благодаря, отново. - отвърна Скот и се засмя.

Отидохме на масата, която ни каза Кира. Имаше четири стола. Явно щяхме да стоим аз, Стайлс, Скот и Кира. Стайлс започна да яде от чипса и да си топи от шоколадовия фонтан.

- Дойдохме преди 5 минути, а ти вече ще изядеш цялата храна. - казах и се засмях.

- Колкото повече, толкова по-добре. - отвърна Стайлс и сви рамене.

Звучеше музика и много хора вече танцуваха. Изведнъж сред тълпата разпознах и Стайлс, който до преди секунди се тъпчеше до мен, а сега се мяташе наляво-надясно. Започнах да се смея, а той дойде и ме дръпна към дансинга.

- Хайде, Лидия, раздвижи се! - извика той и започна отново да танцува.

Засмях се и започнах да танцувам като него. Забелязах няколко души, които ни посочиха и се засмяха, но в момента се забавлявах ужасно много. След няколко минути обаче зазвуча бавна песен и всички започнаха да танцуват.

- Може ли? - попита Стайлс и ми подаде ръка.

Кимнах и хванах ръката му. Започнахме да танцуваме. Исках да останем така завинаги. Но за жалост след няколко минути песента свърши. Стайлс се отдръпна от мен и ме погледна. Всички хора около нас изчезнаха. Той бавно се наведе и ме целуна. След като се отдръпна от мен и аз, и той се бяхме изчервили.

Авторска бележка: Тази глава е посветена на miroslavova . Благодаря много за корицата! :)