One and only *stydia*

38. "Само си играеше с чувствата ми."

Отново дойде понеделник. През изминалите 5 дни не бях говорила с никой. Мама ми се обади два пъти и си поговорихме малко за Брейдън и за това как протича бременността, а на въпроса й "Как си?" отговарях "Добре съм.", въпреки че изобщо не бях. Първите три дни плаках ужасно много. Сядах сама през почивката. Не бях виждала нито Кира, нито Скот, нито Стайлс, нито Алисън. Стоях сама в стаята и размишлявах. Събота и неделя плачът малко по малко отминаваше. Прекарвах дните гледайки към тавана или прочитайки чата ни със Стайлс. А тази беше като изминалите пет. Събудих се, поплаках за малко, след това измих зъбите и лицето си. Облякох дънки и риза и сресах косата си. След това тръгнах. Влязох в залата по Международни комуникации. Тази лекция беше със Стайлс. Дали щеше да дойде? Въпреки всичко все още се надявах да го видя.

Залата започна да се пълни. Стайлс не идваше. Дойде и професорът и лекцията започна. Отново водех записките си и едновременно с това размишлявах.

- И все пак мисля, че би ви трябвало за изпита. - каза професорът.

Изпит. Сесия. Другата седмица съм в сесия. А след това започва ваканцията.

Докато се бях замислила лекцията свърши. Отправих се към кафенето. Взех си кафе. Не бях яла много последните дни. Огледах се за Кира. Или Стайлс. Но не видях никого. Седнах на една маса и пиех от кафето си. След като почивката беше на приключване се запътих към залата на следващата ми лекция.

Така премина и денят ми. След лекциите тръгнах към стаята си. Докато вървях натам се разминах с Малия.

- Добре, скъпи, ще чакам да ми звъннеш. Обичам те! - беше усмихната широко.

Дали е възможно да говори със Стайлс? Разбира се, че е. Няма да се изненадам ако ме е зарязал заради нея. Вече нищо не може да ме учуди. Продължих към стаята си. Щом влязох се преоблякох. Отново нямаше какво да правя до довечера. Затова учих за сесията. Но в един момент ми омръзна и реших да звънна на Кира. Това и направих. Няколко пъти. Но нито един път тя не вдигна. Въздъхнах и се облегнах на леглото си. Отново започнах да обмислям теориите си, поради които Стайлс скъса с мен. Кира ми липсваше толкова много. Исках да й кажа всичко, защото знаех, че ще ми олекне. Реших да й се обадя отново. Но тя отново не вдигаше. Тъкмо затварях, когато чух:

- Ало?

Веднага се усмихнах.

- Ало, Кира? Съжал-

- Не ми се извинявай. - прекъсна ме тя. - Няма нужда да го правиш. Просто се чувствах много зле и действах прибързано. Аз съжалявам.

- А ти къде си? - попитах.

- Вкъщи. Но в петък се връщам за сесията. - отвърна тя.

- Толкова неща имам да ти кажа!

- Какво се е случило? - попита тя.

Започнах да й разказвам всичко. По средата на разказа ми започнах да плача.

- Ооо, Лидия! - каза съжалително Кира. - Но той те обичаше, сигурна съм!

- Не ме е обичал. - отрекох. - Само си играеше с чувствата ми.