One and only *stydia*

28. "Ъм, исках да те питам нещо.."

Събудих се и станах от леглото с голямо неудоволствие. Измих зъбите и лицето си и си облякох дънки и потник. Не мислех да карам лекции днес. Исках да си отида по-рано вкъщи. Затова след първата лекция и почивката щях да си тръгна.

Влязох в залата за първата си лекция и видях Малия. За пръв път я забелязвам тук. Седнах два реда под нея и извадих записките си. Лекцията премина нормално, докато не излязох от залата.

- Ей, ти! - повика ме Малия и дойде до мен. - Какво си казала на Стайлс?

Опитах се да я игнорирам, но тя дотича до мен и хвана лакътя ми.

- Питам те нещо.

- Не съм му казвала нищо за теб. - отвърнах.

- Да бе, сякаш ще ти повярвам. - изсмя се тя. - Признай си, настроила си го срещу мен!

- Няма защо да си губя времето да го настройвам срещу теб, ти не ме интересуваш. - казах и си тръгнах.

Влязох в кафенето и се огледах. Кира не беше тук. Поръчах си кафе и седнах на една маса. При мен дойде Алисън.

- Здравей! - поздрави ме тя.

- Здрасти! - отвърнах.

- Ъм, исках да те питам нещо..

- Добре, питай.

- Имала ли си нещо с Айзък? - попита тя срамежливо.

- Какво? Не! От къде го измисли? - отвърнах шокирана.

- Просто...- започна тя, но се спря. - Няма значение. Аз също не вярвах, но реших да питам.

- Кой ти каза това?

- Няма значение, съжалявам, че те притесних. - зачерви се и си тръгна.

След малко дойдоха Кира, Скот и Стайлс и седнаха при мен.

- Хей, Лидия, довечера мислим да идем на боулинг, ще дойдеш ли? - попита Кира.

- Мисля днес да си отида вкъщи, при майка ми и брат ми. - отвърнах.

- О, така ли? И колко време ще стоиш?

- Не знам, около седмица. - казах.

Почивката бързо свърши и след като се сбогувах с другите те отидоха на лекции, а аз се прибрах в стаята си. Изкъпах се и си облякох черен клин и бяла тениска. Изсуших косата си и я вързах на висока опашка. След това набрах номера на майка ми.

- Ало?

- Здрасти, мамо, как си?

- Добре съм, миличка. - отвърна тя.

- Дерек може ли да дойде да ме вземе или да хвана автобус? - попитах.

- Не знам, мила, излезе някъде с Брейдън. - каза мама. - Звънни на него.

- Не, няма да му звъня. Не искам да ги притеснявам. - усмихнах се.

Брат ми харесваше Брейдън от както започна да работи на онази автомивка, а това беше преди около 3 години. От тогава той постоянно се старае да ходи на работа по-рано, за да я вижда, а когато са заедно на смяна винаги се прибираше ухилен до уши. И сега бях много щастлива, че най-накрая и тя му отвърна.

- Добре, както решиш. Много се радвам, че се прибираш! Какво да ти сготвя?

- Много ми се яде торта. И пилешко. И гъби със сметана. Не бих отказала и палачинки. - отвърнах и се засмях.

- О, добре, веднага отивам за продукти. - каза набързо мама и дочух забързаните й крачки.

- Успокой се, шегувам се! - засмях се. - Хайде, ще затварям, защото трябва да оправя багажа си.

- Добре, мила, ще се видим.

Затворих и извадих един от куфарите си. Започнах да вадя дрехите си и да ги нареждам в куфара. След като бях готова тръгнах към автоспирката.