One and only *stydia*

34. "Мартин."

Телефонът ми ме събуди. Кира ми се обаждаше. Веднага вдигнах. 

- Ало?

- Лидия, може ли да дойда? - попита тя, плачейки. 

- Кира? Разбира се!

Тя затвори и аз веднага скочих от леглото. Оправих го набързо и на вратата ми се почука. 

- Какво има? - попитах веднага, а тя ме прегърна. 

- Скот...- проплака тя.

- Какво? Да не му се е случило нещо? - притесних се. 

- Не. - отврърна и ми подаде телефона си. 

Имаше снимка. Снимка на Алисън и Скот. Алисън си беше направила селфи със Скот, който спеше до нея.

- Това не може да е вярно. - посочих дисплея и й върнах телефона. - Скот не би го направил. 

- Но как си обясняваш това? - попита Кира. - Вярвах на Скот. Мислех, че няма да й позволи да постигне целта си. 

- Но Алисън беше с Айзък. Мисля, че го обичаше. - казах. 

- Но как тогава е направила тази снимка? Изпратила ми я е в 11 вечерта, а точно минути преди това Скот ме остави пред кампуса. 

- А Стайлс къде е бил? - изведнъж и аз се усъмних. - Не ми казвай, че сега Малия ще ми прати такава снимка. 

Кира сви рамене. 

- Прати снимката на Скот. - казах.

- Какво?

- Прати снимката на Скот. - повторих. 

Кира препрати снимката на Скот и той веднага прочете.

- Прочете. - каза Кира. 

Отидох до нея и погледнах телефона. Минаха няколко минути докато той не започна да пише. Няколко пъти започна и изтри и след това прати:

Скот : Не е това, което си мислиш!

- О, няма да му се вържа! - каза Кира и започна бързо да натиска бутоните на дисплея си. 

Аз: Сериозно? С това изтъркано оправдание ли ми минаваш? Това ли заслужавам? Не ме интересува какво е, Скот! Край! Това беше. Не мога да понеса такова нещо. Не ме търси. 

След това го блокира. Погледнах я с ококорени очи. 

- Какво правиш? - повиших тон. 

- Скъсах с него. - проплака тя. - Лидия, много добре знаеш колко съм чувствителна. Самият факт, че е бил в едно легло с нея за мен е твърде много. 

- Знам, но трябваше да го изслушаш. Не знаеш какво е станало. 

- Не ме разбираш. - каза тя и си тръгна. 

Останах тотално объркана. Колко неща се случиха за 5 минути! Сега Кира сърди ли ми се? Аз ли съм виновна, че тя скъса с него? А къде е бил Стайлс? Дали той знае? Толкова въпроси атакуваха мозъка ми. Изобщо не разбрах колко бързо стана всичко. Какво трябва да правя сега? 

Гледна точка на Стайлс:

- За какво искаше да говорим? - попитах баща си студено. 

- Изминах дълъг път, за да дойда до тук. Няма ли да попиташ баща си поне как е? - засмя се той. 

- Не ми е до шегички. - отвърнах със същия студен тон. - Какво има?

- Ами знаеш...датата на годежа наближава. 

- Ти не разбра ли, че трябва да си избиеш това от главата? - казах с насмешка. - Няма да стане. Имам си приятелка. 

- Мартин. - подсмихна се баща ми. - На времето бях приятел с баща й. 

Погледнах объркано. 

- Искаш ли да ти разкажа една история? - попита ме той със самодоволна усмивка.

Кимнах.