One and only *stydia*

18. "В града съм."

Гледна точка на Стайлс:

Не можех да спра да мисля за Лидия. Знам, че се е разплакала и си е тръгнала, и че за това съм виновен аз. Дори не знам как можах да се вържа на Малия. Но тя наистина е способна да й навреди. Затова Лидия може да ме мрази, но е добре.

Вратата се отвори и Скот връхлетя ядосан.

- Какво ти става? - попита той.

- Какво имаш в предвид?

- Какво е това държание към Лидия? И как така отново си заедно с Малия? - викаше той, а аз сведох глава надолу. - Отговори ми!

Разказах му всичко. Мислех, че ще се успокои, но изражението му беше дори по ядосано от преди.

- Ти въобще имаш ли мозък? Не можеш ли да я заплашиш с полиция? - извика. Беше прав. - И нека ти кажа нещо. Това държание към Лидия я наранява много повече, отколкото това, което може да й направи Малия.

След това Скот си тръгна. Господи, колко съм глупав!

Гледна точка на Лидия:

Алармата ми звънна. Изключих я. Не ми се ходеше на лекции. Исках да си стоя тук цял ден. Взех телефона си и писах на Кира, че не ми се ходи на лекции днес. След това се обърнах на другата страна и заспах.

Събудих се от звъненето на телефона ми. Беше брат ми.

- Ало? - обадих се сънено.

- Хей, Лидия, на лекции ли си? - попита той.

- Не, защо?

- В града съм. Ако искаш може да се видим. - каза той, а аз се зарадвах.

- Разбира се! - отвърнах. - Нека да е след 15 минути в кафенето до кампуса? - предложих.

- Добре. - съглси се той. - Ще се видим там.

- Да. - казах и затворих.

По най-бързия начин измих зъбите и лицето си и си облякох пола и блуза. Косата си сресох и защипах с фиба отзад. Отидох в кафенето и видях Стайлс, Кира и Скот седнали на една маса. Те ме забелязаха и Кира ми помаха. Тъкмо тръгвах към тях, но видях Дерек. Затичах се и го прегърнах.

- Как си? - попита ме той усмихнат.

- Добре. - отвърнах и седнахме на една маса. - А ти как си?

- Аз също.

- Какво правиш тук? - попитах.
- Ами трябва да взема Брейдън. - отвърна той и веднага разбра погледа ми. - Ъх, да, срещаме се.

- Ооо, браво! - заплясках с ръце.

Гледна точка на Стайлс:

Кой е този с Лидия? Защо я прегърна? Исках да й се извиня и щях да го направя, но този се появи от някъде. Щях да питам Кира кой е той, но тя ми беше ужасно ядосана, затова замълчах.

- Стайлс, трябва да тръгваме. - каза Скот.

- Аз, ъ, само да си поръчам още нещо. - отвърнах, като не свалях очи от Лидия.

- Аз тръгвам. - каза Кира и целуна Скот. - Чао.

- Чао. - отвърна той. - Стайлс, хайде!

Кимнах и станах от масата. Вървях след Скот и наблюдавах Лидия, докато не я изгубих от поглед.

Гледна точка на Лидия:

След като Дерек си тръгна, аз се прибрах в стаята. Срещата с брат ми доста ме ободри и не мислех толкова за Стайлс. Тъкмо прибирах дрехите си, когато някой почука на вратата.