One and only *stydia*

32. "Не мога!"

Събудих се по обяд. Преоблякох се и измих зъбите и лицето си. След това слязох долу. Мама и Брейдън бяха будни, а Дерек явно все още спеше. 

- Добро утро! - поздравих.

- Добро утро! - отвърнаха. 

- Палачинките са още топли, сядай на масата! - каза ми мама, а аз се засмях. 

- Кога станахте? - попитах. 

- Аз станах в девет, а Брейдън преди малко. - отвърна мама. 

Телефонът ми звънна. Беше Стайлс. 

- Ало? - обадих се. 

- Добро утро! - поздрави той.

- Добро утро! - усмихнах се. 

- Събудих ли те?

- Не. 

- Да те взема ли? - предложи той. 

- Да, става, но сега ще закусвам и ще оправя багажа си. - съгласих се. - Ще ти се обадя после. 

- Добре. Обичам те! - веднага се усмихнах на тези думи. 

- И аз теб. - казах засрамено. 

След като се нахраних се качих в стаята си и започнах да оправям багажа си. След десет минути свърших и слязох отново долу. Дерек вече беше станал и закусваше. 

- О, младоженецът! - поздравих и се засмях леко. 

- Млъквай! - отвърна той с пълна уста. 

- "Не съм вярвал, че това може да ми се случи." - започнах да имитирам речта му от вчера. 

Той ме замери с една възглавница и аз я взех от пода и го замерих обратно. 

- Не съм се шегувала с теб толкова време! - засмях се. 

Говорихме си още малко и звъннах на Стайлс да идва. Взех сака си и слязох долу. Помогнах на мама с някои неща докато чаках Стайлс. След около половин час ми звънна. Сбогувах се с мама, Дерек и Брейдън и тръгнах. Той ме чакаше на мястото, на което беше сватбата, понеже не знаеше къде се намира къщата ми. Беше се облегнал на джипа. Изтичах до него и го целунах.

- Хей! - усмихна се той и взе сака ми, слагайки го в багажника. - Най-накрая се прибираш.

- Бях тук само пет дни. - засмях се. 

- Именно. 

Качихме се в джипа. Стайлс завъртя ключа, но двигателя не се запали. 

- Ох, отново ли? - каза раздразнено Стайлс и взе едно тиксо.

Отвори капака и започна да лепи с тиксото. А аз се смеех отвътре. След като беше готов се качи и запали джипа.

- Знаеш ли, мисля, че е крайно време да започна шофьорски курсове. - казах аз. 

- О, да! - съгласи се Стайлс. - Чакай! - извика той и спря колата. След това слезе и дойде до вратата ми. - Хайде, слизай! 

- Защо?

- Как защо? Ще караш! - отвърна той. 

- Ти луд ли си? Никога не съм карала кола! - почти се развиках. 

- Да, но ще трябва да се научиш. 

- Не, Стайлс! 

Той отвори вратата и ме изкара от колата. След това ме издърпа до шофьорското място, а той седна на другата седалка. 

- Така, завърти ключа. 

Направих каквото ми каза. 

- Настъпи леко газта. 

Настъпах единия педал, но колата издаде скърцащ звук. 

- Това е спирачката. - засмя се той. 

Натиснах другия педал и колата тръгна. Изпищях от изненада и ужас. 

- Стайлс, какво ще правя сега? - развиках се. 

- Просто дръж крака си там, но не настъпвай силно. - отвърна той. - Сега с едната ръка смени скоростта. 

- Как така с ръката? Нали съм настъпала? 

- От скоростният лост. - засмя се отново той, а аз погледнах объркано. - Това тук. - каза той и потупа един лост. - Хвани го и го дръпни леко надясно, а след това нагоре. 

Направих каквото ми каза, но колата вървеше само направо. 

- Не мога! - изпищях. 

- Дръж леко газта и управлявай с волана. 

Имаше лек завой и аз започнах да завивам.

- Не толкова рязко! - извика уплашено Стайлс и дръпна волана в другата посока. - Този завой е лек, завивай леко. 

Кимнах и продължих да управлявам волана с треперещите си ръце.