One and only *stydia*

14. "Заедно ли сте?"

- Аз, ъм...- започна Стайлс.

Сега стана неловко.

- Да седнем? - предложих аз, сякаш нищо не се е случило.

- Ъм, ъ, да. Да седнем. - съгласи се той.

Сърцето ми биеше адски бързо от няколко минути и не спираше. Все още се бях изчервила, Стайлс също.

- М-малко огладнях. - каза Стайлс и видях как леко присви очи, заради това, че се запъна. - Ти гладна ли си?

- Да, бих хапнала. - отвърнах.

Станахме и отидохме към блок масата. Сипахме си храна и се върнахме. Аз през цялото време мислех за целувката. Ние се целунахме! Не можех да повярвам, че се е случило. Исках да се целунем. Още от както разбрах, че го харесвам. Но сега, когато се случи...чувствам се много странно. Той харесва ли ме? Тъкмо щях да му кажа да поговорим, но тогава дойде Кира:

- Лидия, може ли да ми помогнеш със салфетките? - попита тя.

- Ъм, да. - отвърнах. - Сега се връщам. - казах на Стайлс и тръгнах с Кира.

Тя ме заведе настрани от масите.

- Защо сме тук? - попитах объркана.

- Заедно ли сте? - попита на свой ред тя, адски развълнувана.

- Какво? - веднага се изчервих.

- О, хайде, всички ви видяха! - каза ми тя.

- Така ли? - извиках, а тя кимна и аз стиснах очи от срам.

- Е, отговори ми!

- Не, не сме говорили за това. - отвърнах. - Той започна да се извинява, но аз просто се държах сякаш нищо не се е случило. Не знам какво да му кажа.

- Как какво? Той те харесва! Кажи му, че и ти, защото след това "държах се сякаш нищо не се е случило" сигурно мисли, че не го харесваш, но ти е неудобно да му кажеш. - каза Кира. - Трябва да поговорите!

- Не знам...- поколебах се.

- Искаш ли да сте заедно? - попита Кира.

- Да. - отвърнах.

- Можете ли да сте заедно?

- Да...

- Е?

- Добре, ще говоря с него. - предадох се. - Но утре.

- Добре.

Върнах се на масата и Стайлс не бе започвал да се храни.

- Защо не ядеш? - попитах го.

- Чаках те. - отвърна той.

- О, нямаше нужда! - казах и започнах да се храня и той също.

Храната беше уникална! Всичко беше толкова вкусно и ароматно. Погледнах към Стайлс, който беше се натъпкал и вече привършваше с храната си. Засмях се.

- Какво? - попита той с пълна уста.

- На рожден ден сме. Не бива да се храниш така на публично място. - скарах му се.

- Знаеш ли, мисля, че с майка ми бихте се харесали много. - каза той. - Като малък винаги ми се караше по същия начин.

- Бих се радвала да се запознаем. - усмихнах се.

- Е, тя....почина. - каза той тихо.

- О, съжалявам.

- Няма нищо.

След това всички започнаха да викат и Кира дойде и ни извика. Скот щеше да духне свещите на тортата. Точно, когато си пое въздух Стайлс ги духна и всички започнаха да се смеят, а Скот и Стайлс се боричкаха като малки деца. След това ядохме торта и всички започнаха да си тръгват. Както и ние със Стайлс.

- Благодаря ти за прекрасната вечер, Стайлс. - казах, когато наближихме кампуса.

- Няма защо. Лидия, за това, което се случи...а-аз те - започна да говори той, но телефона му го прекъсна. Той го взе и извъртя очите си от досада.

Той ме? Той ме какво?!

- Ало? Нищо. Ъх, не те интересува. Господи, Малия, чао! - каза раздразнено и затвори. - Извинявай, Малия отново ми досажда. - засмя се той.

- Няма нищо. - засмях се и аз. - Е, лека нощ!

- Лека нощ! - каза и ме прегърна.

Прибрах се с огромна усмивка, но тя бързо се смрази, щом видях Малия и Алисън в стаята.

- Как си прекара, Лидия? - попита Алисън.

- Супер. - отвърнах.

- Чух, че си целунала някого. - каза Малия, а аз замръзнах на място.

- Не е твоя работа. - отвърнах и влязох в банята.

Изкъпах се и се надявах като изляза Малия да я няма. И да, двете с Алисън бяха отишли някъде. Облякох си пижамата и веднага заспах.