19. "Снощи искаше да говорим за нещо"

1K 88 13
                                    

Отворих вратата и там стоеше Стайлс. Щом го видях бързо затворих и заключих.

- Лидия, моля те, отвори! - помоли ме той и почука по вратата. - Съжалявам за всичко! Ако ми отвориш ще ти разкажа всичко. Моля те!

Очите ми се насълзиха, но отворих. Стайлс ме погледна и влезе в стаята.

- Наистина много, много съжалявам за всичко! - извини се той. - Не исках да променям държанието си към теб и да ставам груб. Просто се случи нещо и нямах избор. Но аз много те ценя, Лидия. И не искам да те изгубя.

Кимнах. Не знаех какво друго да направя.

- Прощаваш ли ми? - попита той.

- Да. - отвърнах.

Стайлс се усмихна и ме прегърна. Въпреки всичко все още го харесвах.

- Снощи искаше да говорим за нещо. - каза Стайлс.

- Да, няма значение.

- Добре, а сега искаш ли да отидем някъде? - попита Стайлс.

- Нямаш ли лекции?

- Имам, но ще ги пропусна. - отвърна Стайлс и сви рамене. - Хайде, днес ще отидем на кино, става ли?

- Става, но може да извикаме Кира и Скот? - предложих.

- Добре, ще се обадя на Скот.

Седнахме на леглото ми и Стайлс звънна на Скот. Скот и Кира бяха съгласни да дойдат и ние отидохме да ги чакаме в джипа на Стайлс. Там аз и Стайлс не свалихме погледите си един от друг в продължение на няколко минути. След това забелязахме Скот и Кира да идват. Кира ми се усмихна и се качи в джипа, следвана от Скот.

- Е, кой филм ще гледаме? - попита Кира.

- Бързи и яростни! - извикаха радостно Скот и Стайлс в един глас.

- Какво? Няма начин! - възпротиви се Кира.

- Да, няма да гледаме филм за коли! - подкрепих я аз.

- Не е само за коли, има и романтични неща. - обясни Стайлс.

- Вече съм гледала ,,Бързи и яростни" и изобщо нe e романтично! - разсърди се Кира.

- Но това беше 1 част. - каза Скот.

- Не ми пука! - отвърна Кира.

В крайна сметка взехме единодушното решение да гледаме ,,Дивергенти". Настанихме се на местата си и филмът започна. Усетих как заспивам.

Събудих се. Огледах се и осъзнах, че съм в стаята си, завита, а Стайлс лежеше до мен. Погледнах го и се шокирах. Как съм се озовала тук? Огледах Стайлс. Беше красив както винаги. Лунната светлина озаряваше лицето му. Усмихнах се. Погледнах часът. 2:05AM. Как така съм заспала, а и какво прави Стайлс до мен? Опитвах се да се сетя какво се е случило.

Усетих силно раздрусване. Леко разтворих очите си и измрънках недоволно.

- Почти стигнахме. - познах гласа на Стайлс. Той погали главата ми и аз отново се унесох.

Заспала съм в киното? Господи, как съм се изложила! Да събудя ли Стайлс? Исках да остане, но след тази промяна в държанието му исках за малко да бъдем по-дистанцирани. Да, трябва да го събудя и той да си тръгне. Но вместо това реших да се правя, че не съм се събуждала изобщо и той да остане до сутринта. Затворих очите си и заспах.

Авторска бележка: За тези, които не са разбрали в такъв шрифт пиша спомените и сънищата на героите.

One and only *stydia*Where stories live. Discover now