One and only *stydia*

37. "Какво има?"

- Събота наближава, синко. - каза баща ми. - По-добре го направи сега, за да може до събота да й е минало. 

- Не разбра ли, че няма да го направя? - извиках. 

- Много добре знаеш, че така е по-лошо за нея. Нямаш никакви доказателства срещу мен и дори и да си с нея постоянно винаги ще ми се отвори възможност да действам. И тогава единствения виновник ще си ти. Аз те предупредих, Стайлс. 

Затворих телефона ядосан. Знам, че ще се опита да направи нещо на Лидия. И ще успее. Може да влезе в затвора след това, но ще направи нещо на Лидия. Дали наистина да скъсам с нея? Ако й кажа истината тя ще усложни всичко или ще се натъжи, че ще се сгодявам. Ще каже, че няма да й се случи нищо, но аз знам, че това не е вярно.  Изобщо не знаех как въобще ще се сгодя. Или как въобще ще скъсам с Лидия. Тези две неща изглеждаха толкова нереални за мен. Имах четири дни до събота. Та ние едва сега се събрахме, а сега трябва отново да се разделим. Обмислях хиляди варианти какво да правя. Накрая реших да отида до стаята й. Така и направих. Грабнах ключовете и след няколко минути стоях пред врата. Осмелих се да почукам. Тя ми отвори почти веднага.

- Здравей! - усмихна се и ме прегърна. 

- Здравей. - казах с леко тъжна усмивка.

- Какво има? - погледна ме объркано. 

- Трябва да говорим. - казах. 

Седнахме на леглото й. 

- Виж, не искам да си тъжна след това, окей? - тя кимна. - Не го правя, защото аз искам. - тя отново кимна, личеше си притеснението в нея. - Трябва да се разделим. - погледнах я в очите. 

- Какво? - сълзите се оформиха в очите й. - Защо? 

- Трябва да го направим. Знам, че това беше последния ми шанс и в момента го пропилявам, но нямам избор. Не мога да ти кажа причина, за да скъсаме, но трябва да го направим. 

- Какво ти става? Как така внезапно решаваш да скъсаш с мен и то без никаква основателна причина? - развика ми се тя. - Толкова страдах. За играчка ли ме взимаш? 

- Не мога да ти кажа, Лидия. Просто, моля те, не ме мрази. - сведох глава.

- Махай се! - каза тя студено. 

Това и направих. Не исках да стоя там и да я натъжа или ядосам повече. 

Гледна точка на Лидия:

Реших, че този път няма да плача. Стига ми толкова. И мислейки си го, вече стотиците сълзи продължаваха да падат от очите ми. Започнах бързо да ги избърсвам с ръкавите си, но те не спираха. Защо Стайлс си играе така с мен? Алисън си тръгна, в момента Кира едва ли ще общува с мен, Стайлс е причината да плача, а със Скот не искам да говоря. Бях сама. Беше толкова странно да чувстваш тази самота. Сякаш ще се побъркаш. Не ми оставаше друго освен да се превивам от плач на леглото.