One and only *stydia*

17. "Просто ме остави намира!"

Гледна точка на Лидия:

- Лидия, събуди се! - някой ме побутна леко.

Обърнах се и видях Алисън.

- Трябва да се приготвяме. - каза тя, а аз кимнах.

Облякох си къс гащеризон на цветя и кецове в същия цвят като него. Накъдрих косата си и се гримирах. Помогнах на Алисън да се приготви и тръгнахме.

Мисля да говоря със Стайлс на партито, понеже мисля, че и той ме харесва и нещата може да потръгнат между нас.

- Отново ли Лиам ще ни вземе? - попитах.

- Да. - отвърна тя.

Няколко секунди по-късно той дойде и се качихме в колата му. По пътя мислех какво да кажа на Стайлс. Много се вълнувах.

Докато се усетя бяхме пристигнали пред къщата. Влязохме вътре и отидохме при останалите.

- Здравейте! - поздравихме.

Отидох до Стайлс и му прошепнах:

- Може ли да поговорим?

- Не. - отвърна грубо той.

Стоях объркана.

- Защо? - попитах.

- Просто ме остави намира! - каза той без да ме поглежда.

Очите ми се насълзиха и погледнах към Кира. Тя ни наблюдаваше и бе чула всичко. Малия се обърна към Стайлс и го целуна. Сълзите започнаха да падат от очите ми и изтичах навън. Кира дойде при мен.

- Какво стана? - проплаках.

- Аз също се шокирах като ги видях. - каза Кира. Прегърна ме и аз заплаках по-силно. - О, Лидия!

- Как така се промени изведнъж? - подсмръкнах. - Мислех, че нещата между нас потръгват и даже планирах тази вечер да му кажа, че го харесвам. - казах, все още още плачейки.

- Знам, той се държеше толкова мило. Не знам какво се е случило. - каза Кира.

Продължавах да плача.

- Искам да си вървя.

- Добре, ще повървим до кампуса, става ли? - попита Кира, а аз кимнах. - Само да кажа на Скот, че тръгвам.

Бих я спряла и бих й казала да остане, но се нуждаех от приятел.

След малко се върна и двете тръгнахме към кампуса. През целия път до там плачех. Чувствах се толкова използвана и унижена.

- Лидия, моля те спри да плачеш! - помоли ме Кира.

Опитвах се да не плача, но сълзите се изливаха от очите ми. Спирала ми се бе размазала и изглеждах ужасно.

Стигнахме до стаята и Кира ми каза да си взема душ. Така и направих и си облякох пижамата. Когато излизах от банята дочух, че Кира разговаря по телефона. Останах да подслушвам и чух:

- Поговори с него! Не, няма нужда от това, просто поговори с него. Не, в стаята й съм, тя се къпе. Да. Добре, благодаря ти. И аз те обичам. Чао.

Явно беше Скот. Изчаках малко и излязох от банята.

- По-добре ли си? - попита Кира, а аз свих рамене. - Хайде да гледаме филм.

- Няма нужда, сигурно си изморена. - казах.

- Не, искам да гледаме филм. - настоя Кира, а аз кимнах.

Пуснахме си Пътят на Юпитер и започнахме да гледаме. Поне Кира. Аз размишлявах. Защо Стайлс ме излъга така? Как толкова хубав ден стана толкова гаден?

След като филмът свърши Кира си тръгна, а аз след много размишляване заспах.