One and only *stydia*

23. "Върви си!"

- Къде е Малия? - попитах Лиам, след като вече бях в дома им.

- Не знам. - сви рамене той.

Качих се отново в джипа си. Започнах да се оглеждам. Ако не е в тях, то значи е в стаята на Алисън. Тръгнах към кампуса и стигнах след около 5 минути. Видях Алисън и Малия точно пред входа на кампуса и слязох бързо.

- Какво си мислиш, че правиш? - разкрещях се на Малия.

- Какво стана пък сега? - попита раздразнено тя.

- Какво стана? Какво стана ли? - повторих ядосан. - Ще се сгодим, това става. - казах по-тихо, за да не чуе някой.

Огледах се и забелязах Кира, която гледаше ядосано. Веднага осъзнах какво е чула и се затичах към нея.

- Кира..

- Как можа? - развика се тя. - Първо я целуваш, а сега ще се сгодяваш? Не те разбирам, Стайлс! Самолетът на Лидия е катастрофирал, а ти с чиста съвест обсъждаш годежа си след всичко, което преживя с Лидия.

Последното изречение ме остави без думи. Самолетът е катастрофирал? Т-тя....жива ли е? Започнах да треперя докато си го мисля.

- Но защо ли ти говоря? На теб никога не ти е пукало. - каза Кира и тръгна.

- Не, не, не, не, Кира, чакай, моля те! - догоних я. - Ще ти обясня всичко, само ми кажи как е тя!

Тя ме погледна ядосано.

- Не е така както си мислиш и ще ти обясня, но моля те, кажи ми! - помолих я, готов да се разплача.

- Добре е, отивам на летището, за да я посрещна. - отвърна тя.

- Господи, защо не каза? Хайде!

Дръпнах я, но тя ме спря.

- Отивам сама. - каза.

- Не!

- Стайлс, отивам сама. - погледна ме предупреждаващо.

- Кира, защо...

- Отивам сама. - прекъсна ме.

- Добре, но ми звънни после.

Тя просто тръгна. Как ли е Лидия? Толкова искам да я видя!

Гледна точка на Лидия:

Пристигнахме на летището. Щом слязох от самолета веднага забелязах плачещите роднини на пострадалите от катастрофата, прегръщайки ги. Огледах се и видях Кира. Щом отидох до нея тя веднага ме прегърна.

- Как си? - попита тя с насълзени очи.

- Добре. - отвърнах. - Не сме се ударили толкова лошо и няма тежко пострадали.

- Как така е станало?

- Не знам. - свих рамене. - Хайде, изморена съм.

Взехме такси и след като ни закара до кампуса отидохме в стаята ми. Разказах на Кира как пилотът е звъннал и съобщил за катастрофата и после ни взеха. Както и, че съм си ударила главата в стъклото при удара и това е причината да съм превързана. Кира беше много притеснена и аз упорито я успокоявах. Докато си говорехме Стайлс влезе в стаята.

- Лидия, как си? - той веднага изтича до мен и ме прегърна.

- Добре. - усмихнах се леко.

- Стайлс, какво правиш тук? - попита ядосано Кира.

- Исках да видя Лидия. - отвърна Стайлс. - Боли ли те? - попита ме той, а аз поклатих отрицателно глава.

- Върви си! - каза Кира, а Стайлс въздъхна.

- Кира, казах ти, че...

- Не ми се слуша. - прекъсна го тя.

- Какво става? - попитах объркана.

- Нищо. - отвърна Стайлс, а Кира замълча.

Останах объркана. Сигурно е станало нещо между Стайлс и Скот.

- Стайлс ще се сгодява. - каза тихо Кира, свеждайки глава надолу.