One and only *stydia*

21. "Изчезвай!"

Една седмица мина ужасно бързо. Ходих на лекции, закусвах с Кира и Скот в кафенето, а със Стайлс се засичах все по-рядко. Усещах как чувствата ни избледняват.

Днес е денят на пътуването ми до Великобритания. Часът е шест, а аз се уверявам за стотен път, че съм приготвила всичко. Толкова се вълнувам! Никога не съм била там, а ще ми бъде страшно интересно.

Майка ми щеше да откачи, когато й казах, че ще ходя във Великобритания. Да си призная, аз също. Щях да се върна тук след два дни и имах предчувствие, че нещо ще се случи. Но ми беше много интересно да посетя Лондон и да видя различна форма на обучение. Изведнъж телефонът ми звънна. Веднага вдигнах, надявайки се да е Стайлс.

- Ало? - обадих се.

- Хей, Лидия, готова ли си? - попита Кира. Леко се разочаровах, но все пак се зарадвах, че се е сетила да ми звънне.

- Да, след около час тръгвам. - отвърнах.

- А искаш ли докато стане време да тръгваш да отидем в кафенето? - предложи тя.

- Да, става. - съгласих се.

- Добре, ела до стаята ми. - каза тя и затвори.

Взех сака си и чантата си и излязох, заключвайки. Наближих стаята на Кира, а тя вече ме чакаше отвън.

- Хей! - поздравих.

- Взела си си цял сак? - засмя се леко.

- Ами да, понеже не знаех какво ще е времето и...- започнах да увъртам, а тя кимна. - А ти защо си станала толкова рано?

- Не знам, тази нощ не успях да спя. Чувствах се някак си...изплашена. Сякаш се притеснявам за нещо. И реших, че вместо да се въртя в леглото може да се оправя и да се видим преди да тръгнеш. - отвърна тя.

След няколко минути пристигнахме в кафенето и си поръчахме кафе.

- Виждала ли си Стайлс? - попитах я.

- Не, Скот ми каза, че е при родителите на Малия.

- При родителите й? Да не би да планират нещо? - изплаших се, но не го показах.

- Какво имаш в предвид?

- Не, нищо, няма значение.

Говорихме си още малко и докато се усетя беше станало време да тръгвам. Сбогувах се с Кира. Взех сака си и тръгнах към летището, което за щастие беше близо до кампуса.

Щом пристигнах провериха багажа ми и се качих в самолета.

Гледна точка на Стайлс:

Лидия тръгва днес. През изминалата седмица не говорих много с нея, нито пък със Скот или Кира. Липсваха ми. Малия постоянно ме занимаваше с нещо, а щом родителите й разбраха, че отново сме заедно, настояваха да им отидем на гости отново и отново. Докато бяхме там Малия беше залепена за мен. Бяха ужасни три дни. Прибрахме се вчера и едва днес осъзнах, че Лидия заминава. Това са още два дни без нея. Ужасно много исках да си поговорим. Знам, че тя се отдръпна от мен след като се държах така с нея на партито.

- Стайлс, хайде! - извика Малия.

- Какво искаш пък сега? - попитах раздразнено.

- Отиваме в мола. - отвърна тя.
- Няма да ходя в мола! - засмях се иронично.

- Обзалагам се, че ако онази глупачка Лидия те молеше щеше да отидеш, нали? - каза тя и се засмя. - Не те разбирам, Стайлс. Точно Лидия. Тази никаквица.

- Не смей да говориш така за Лидия! - повиших тон. - Може да търпя заплахите ти, но много добре знаеш, че ако направиш нещо отиваш на топло. Омръзна ми от лиготията ти!

- Сериозно? Плашиш ме със затвор? - засмя се тя. - Знаеш с какви адвокати разполагаме. Ще търпиш, Стайлс. Поне докато Лидия не се разкара.

- Не, няма да търпя! - усмихнах се саркастично. - Изчезвай!

- Ще-

- Не, няма. - прекъснах я. - Няма да й сториш нищо!

Малия изпищя ядосано и си тръгна. Аз извадих телефона си и писах на Лидия.

Аз: Хей, надявам се, че ще си прекараш добре там :)

И оставих телефона си. Наистина искам да видя Лидия и да й кажа всичко.

Гледна точка на Лидия:

Бях задрямала на седалката, но се събудих от силно избутване. Отворих очи и почувствах огромна болка в дясната част на главата си. Стиснах болящото място с ръка и извиках от болка. Огледах се и много от хората пищяха, а някои стояха обляни в кръв. Какво става? Свалих ръката от главата си и видях, че цялата беше в кръв. Тръгнах да ставам, но сякаш някой удари главата ми със стол и паднах отново на седалката. След това всичко стана черно.