- С Кен, баща й, бяхме добри приятели. Решихме да си основем фирма. Досещаш ли се коя е тази фирма? - попита баща ми. - Да, нашата фирма. Но когато всичко потръгна се оказа, че Кен е в съюз с Питър и то само, защото Питър му е предложил много пари, а той искал да изхранва семейството си и да се грижи за новородената си дъщеря. Колко трогващо! - той направи кучешко лице. - Жалко, че съм отмъстителен и дъщеря му дори не го познава. - засмя се баща ми. - Виж как се върти света. Преди аз и Питър бяхме врагове, а сега сме съдружници и бъдещи сватове.
Бях шокиран. Никога не бях питал Лидия какво е станало с баща й, а всъщност всичко е заради моят баща. Не мога да повярвам! Дали семейството й знае кой съм?
- И Стайлс, ако не желаеш същата съдба за Лидия....- отпи от кафето си. - По-добре се научи да не ми казваш не.
- Ти си луд! - казах пренебрежително. - Как си могъл да им причиниш това? Не ме интересува, че си ми баща, ще подам жалба.
- Ти мислиш, че съм убил Кен? - засмя се баща ми. - Не съм толкова жесток. - погледна ме в очите и каза: - Той сам го направи.
Какво по дяволите?
- Как така? - попитах.
- Няма значение. Да преминем към темата, за която съм тук. Датата е насрочена за събота. Не ме интересува какво ще правиш, но искам да зарежеш Мартин и в събота да се появиш в дома на бащата на Малия с нея.
- Изключено! Няма да го направя! - заявих.
- Не съм те питал.
- Мога да подам жалба за това. - казах.
- Сериозно? Баща ми ме кара да се сгодя? А доказателства? Свидетели? - засмя се той. - Имаш много да учиш, синко. - усмихна ми се нагло. - Имаш време до събота. Помисли какво ще правиш, но ако в събота не си там с Малия, то в неделя няма да си и с Мартин.
След тези думи той си тръгна.
Гледна точка на Лидия:
Набирах номерата на Кира и Стайлс за вече поне стотен път. Никой не ми отговаряше, а аз само обикалях нервно из стаята. Най-после телефона ми звънна. Беше Стайлс.
- Най-после! - казах.
- Извинявай, не съм чул. - извини се той.
- Няма проблем. Стайлс, снощи беше ли си вкъщи?
- Да, но заспах рано. - отвърна.
- А Скот?
- Него го нямаше. Защо?
Разказах му какво е станало. Той не можеше да повярва.
- Ще говоря със Скот. А ти спокойно. Сигурен съм, че Кира просто е искала да остане сама и много скоро ще дойде пак при теб. - успокои ме Стайлс.
- Благодаря ти!
- За нищо. Искаш ли да се видим?
- Да, имам нужда. - отвърнах.
- Идвам след десет минути.
- Добре.
Затворих и изтичах в банята. Измих зъбите и лицето си. След това си облякох бяла блуза и яке и си обух светлосини дънки и кецове. Сресах косата си и си сложих малко спирала. Точно след като се оправих Стайлс почука на вратата на стаята ми.
- Здравей! - прегърнах го.
- Здравей. - отвърна той с усмивка.
Излязохме и аз заключих.
- Къде ще ходим? - попитах.
- 8D? -предложи и очите му светнаха.
- Защо винаги ме караш да ходим на такива детски места? -засмях се.
- Защото е забавно! - отвърна той с умолителен поглед.
- Ох, добре, хайде! - съгласих се.
Той се зарадва и ме целуна.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
One and only *stydia*
Подростковая литератураЗапочва първата година в колежа за Лидия. Тя планира всичко, но всичките й планове биват объркани, когато разбира, че съквартирантката й - Алисън е от леките момичета, които всяка вечер са по партита и разни момчета спят в стаята й. Дали все пак тов...