One and only *stydia*

3. "Кира"

- Лидия, истина или се осмеляваш?

Погледнах към човека, който ме питаше и това беше Малия. Исках да избера истина, но знаех, че всички ще ми се присмеят. Всички тук избираха предизвикателство и го изпълняваха без значение колко е гадно. Дори не знаех защо искам да ме мислят за готина.

- Предизвикателство. - отговорих тихо.

Малия се огледа и каза:

- Целуни Скот.

Скот? Кой е Скот? Обърнах се към Алисън, а тя ми посочи момчето до мен. Очевидно той не беше съгласен с това, както и аз. Стоях и го гледах. Не помръдвах.

- О, хайде, хайде, давай, Лидия. Бързо! - Алисън ме подкани.

Към нея се присъедини и Малия и в резултат на постоянните викове аз без да мисля го целунах, обаче преди да го направя чух Стайлс да вика "Не!". Веднага се обърнах към него.

- Кира..- каза той и погледна към Малия, а след това към Алисън.

- О, не, не, не! - Скот стана и побягна към външната врата.

- Алисън, какво стана? - попитах.

- Гаджето му. Отново видя как някое момиче го целува, изпълнявайки предизвикателството си и се разплака. Сега ще последва многократното "Знам, че е просто предизвикателство, но не ми е приятно да гледам това.". - Алисън обясни.

Имам чувството, че Малия и Алисън искат това момиче да се чувства така.

- Кога ще тръгваме? Вече е почти полунощ. - попитах Алисън.

- Ако искаш се прибирай. - отвърна тя.

- Не знам пътя.

- Наблизо е, ще го намериш. - каза Алисън и тръгна някъде с Малия.

Излязох навън и се чудих как да намеря пътя.

- Знам, че съм глупачка и всички ми се смеят, но и аз не знам защо ми действа така..- чух плачещ глас.

- Това е нормално, Кира. На Скот също не му е приятно цялото това нещо и важното е, че за него тези целувки нямат значение. - видях как Стайлс я успокоява и тръгнах към тях.

Стайлс ме забеляза и се отдръпна от Кира.

- Извинявам се, но знаеш ли как мога да стигна до кампуса? - попитах Стайлс.

- Използвай Google. - отговори той.

Обърнах се и тъкмо си тръгвах, но момичето проговори:

- Хей, защо не дойде с нас? И без това ще ме закараш до кампуса, нека вземем и нея.

Обърнах се към Стайлс и чаках отговора му.

- Да, предполагам, че може да я вземем. - измърмори той.

- Качвай се. - каза ми момичето и ми се усмихна.

Качих се в джипа на Стайлс, а той и момичето ме последваха. Тръгнахме. И в действителност се оказа, че не е толкова далеч. Стигнахме до кампуса за две минути.

- Благодаря, че ме докара. - усмихнах се леко на Стайлс.

Аз и момичето слязохме от колата. Чувствах се много зле, че заради мен тя плака днес.

- Хей, съжалявам за това, което се случи. Наистина, не исках да..

- Не, няма проблем! Знам, че не си искала. Просто Алисън и Малия са ужасни.

- Ужасни? Защо мислиш така? - попитах изненадана.

- Винаги го правят. Алисън харесва Скот и винаги се опитва да ми направи нещо гадно. Аз съм много емоционална и лесно се разплаквам, а това за тях е огромен плюс. - обясни тя. - И винаги си казвам, че никога повече няма да ходя на тези партита, но...

- О, аз определено няма да стъпя там отново. Никога повече.