If not us, who?

8.

Без да се замислям последвах Руджеро. Не ме интересуваше дали това бе правилно, или не. Винаги съм поставяла другите на първо място и пренебрегвах себе си. Забравях да се обичам. Може би сега бе времето да се почувствам добре. Кой знае?...

Малибу беше на около половин час от Лос Анджелис. Последно го посетих миналата година, когато празнувахме рождения ден на Майкъл. Леле, това парти беше лудо. Състоя се грандиозен бой с храна. Къщата, която бяхме наели, бе покрита с торта и ни се наложи през нощта да чистим. Честно казано мисля, че тогава изгубих чувството си към Майк. Заварих го да се натиска със Сол Морено - гордостта на колежа. Сол бе шампионка по спортни танци и замина в Европа, за да довърши обучението си. Оттогава не сме чували нищо за нея, нито даже ни пукаше. Та така де, беше гнусно да се мляскат полуразголени. Идеше ми да повърна.

- Замислена си? - спомените ми бяха прекъснати от тихия глас на Руджеро.

Кимнах в знак на съгласие. Не знаех какво да кажа, чувствах се малко неудобно да съм в колата на непознатото момче, пътувайки до Малибу.

- Толкова ли съм страшен? - попита и ми хвърли закачлив поглед.

Това предизвика усмивката ми и захапах устна. Вгледах се в прозореца, докато говорех.

- Не, не си. Странно ми е. Преди не съм изоставяла всичко, за да избягам с...  - замлъкнах. Какъв беше Руджеро?

- С психопата, за който най-вероятно мислиш, че ще те убие тази вечер. - насмешливо отговори и оглушихме колата от смях.

Боже, харесваше ми да се смее. Топли вълни преминаваха през тялото ми всеки път, щом чуех този звъннлив звук от устните му. Сякаш светът ставаше по-красив.

Не усетих, че през цялото време съм го зяпала. Сигурно изглеждах глупаво.

- Гледаш.

Мамка му, естествено, че е забелязал.

- Извинявай. - казах, почесвайки нервно врата си.

- Харесва ми. - избъбри.

Врътнах очите си и с насмешка въздъхнах.

- Разбира се, че ти харесва. Предполагам доста често си търсен от женските очи. - рекох с престорен глас.

Той леко изви устните си и прокара пръсти през прекрасната му коса. Изглеждаше неустоимо.
Отвори устата си, но веднага я затвори. Какво толкова обмисляше?