If not us, who?

6.

Беше петък сутрин.
Аз и Валентина пътувахме с Ауди-то до колежа. Все още мълчахме помежду си. И двете бяхме потънали в собствените ни мисли. Предполагах, че Вален харесва Каролина. Снощи, докато се оправяхме за лягане, само за нея ми говореше. Но сериозно, защо Копелиоф ми помогна за Руджеро, а после се изпари?
А колкото до мен, отново стисках запалката на Паскуарели в ръка. Лека усмивка се прокрадна по лицето ми, докато си играех с огънчето от нея.
Все още можех да усетя аромата му по потната си кожа.
Вълшебният му глас кънтеше в съзнанието ми и нямаше намерение да излезе оттам. Колкото и да си въобразявах, че с него имаме специална връзка, от алкохола е било.
Сигурна съм, че преувеличих. Та той беше просто един привлекателен и талантлив непознат. Нищо повече...

Тръпка за една нощ.

Валентина паркира колата на паркинга на училището. Отворих вратата и розовите ми и изтъркани кецове се подадоха.

По пътя към главния вход нещо разсея Зенере. Или по-скоро някоя?
Каролина вървеше спокойно по алеята и си беше сложила слушалки. Носеше същите черни дънки и винтидж тениска от вчера, но явно нея не я интересуваше. Тя ни хвърли бърз поглед и се усмихна самодоволно, след което се направи, че не ни познава. Сериозно ли?

- Вален... - бутнах приятелката си по рамото. - Мислиш ли, че имаш някакъв шанс с Копелиоф? Не мисля тя да е...

Изречението ми бе прекъснато от блондинката.

- Карол, не бъди глупава. Просто се заглеждам, както се заглеждам в теб. Ако обичаш, порасни. - хапливо изсъска и ме подмина.

Това не го очаквах. Напоследък всички ми се смеят в лицето, или пък се държат студено. Какво съм аз, шут? Определено не ми е седмица.

Бавно изкачвах училищните стълби и мъчително се опитвах да достигна до последния етаж. Имахме математика. Брей, как я обичах...

Влязох в класната стая и както си и мислех, Валентина се взираше в Каролина, която гневно гледаше към телефона си.

Минах покрай чина на Киара и Ана, а те за моя голяма учуда, ме спряха.

- Карол! - възкликнаха двете.

Обърнах се към тях с повдигната вежда в очакване. Нервно пъхнах ръцете си в джобовете. Много рядко ми се случваше да говоря с тези чудеса на природата.