If not us, who?

19.

Напуканите устни се разтрепераха, а изгарящите ми очи не смееха да повярват на осветения екран. Нима Каролина Копелиоф ме канеше на казино? Каква ирония само.

Краката ми започнаха да изтръпват, тъй като все още бях приклекнала. Надигнах се и междувременно бършех останалите сълзи по клепачите. Тежко преглътнах и слюнката едва се изниза по буцата, образувала се в гърлото ми.

Тъкмо когато се успокоих, Айфонът отново извибрира в студената ми ръка. Дълбоко вдишах. Знаех, че вече мога да очаквам всичко. Побиваха ме тръпки да погледна. Да, беше ме страх. Много страх. Каролина бе човекът, всяващ много промени с пристигането си. Накара най-добрата ми приятелка да хлътне по нея. Копелиоф подтикна началото на историята ни с Руджеро. Вразуми ме да се върна при приятелите си. На моменти бе мила, но през по-голямата част от времето Каролина беше видимо разбита и груба, но целуваща живота. Тя наистина умееше да живее. Опознах я бързо, без даже да сме водили някакъв съществен разговор. Още щом я видях за първи път в класната стая, усещах, че ще нанесе щети. Странното е, че засега добрите й дела към мен надделяваха. Можех с часове да седя и да разсъждавам над чудото Каролина Копелиоф. Тя беше неразгадаема мистерия. Толкова много теории и главоблъсканици, насочени само към едно момиче. Възхищавах се. 

Реших да престана да хленча като бебе и плъзнах пръст по екрана, за да прочета съобщението. 

@carolinakopelioff: Виж, не искам да те плаша, но смятам, че ще ти се отрази добре. Наблюдавам те от няколко дни и ми се струваш съсипана, уморена, тъжна, пречукана... Да продължавам ли? Хайде, Кар, ще е забавно. ;)

@karolsevilla_07: Защо си мила с мен?

Около минута Каролина вписваше текст и изтриваше. Сякаш я затрудних с въпроса си. Може би дори тя самата нямаше представа, или пък внимаваше, за да приема поканата за казино.

@carolinakopelioff: ХАХАХАХА, Кар, забавна си. :D Аз, мила? Господи. Не, искам да се забавляваш, както нормалните тийнейджъри. Дразниш ме. 

Ауч. Врътнах очи, но пък и глупавата усмивчица се лепна на лицето ми. Кого ли залъгвах, тя едва ли щеше да се промени. 

@carolinakopelioff: Та така де... Приемаш ли предложението ми? Искам да отидем в Dealer Dolls в Малибу. Води се за едно от най-добрите казина в Калифорния.

За момент се замислих, Малибу? По дяволите. Не ми се искаше да засека Руджеро с някое момиче или пък още по-лошо – самият той да бъде в казиното. Не, не. За нищо на света не бих си го причинила, колкото и да исках да се откъсна от сивото ежедневие и да вкуся новото.

@carolinakopelioff: Севиля? Не бъди задръстена. Наистина ме дразниш, мамка му. –_– 

@karolsevilla_07: Защо аз? Ами Валентина? Или пък твоите приятели? Не намирам логика, Каролина. 

Прибрах телефона в джоба си и бавно закрачих по уличката. Дъждът вече бе утихнал и наоколо се разнесе типичният аромат на трева. Прокарах пръсти през косата си и дълбоко обмислях думите на Копелиоф. Нима бях задръстена? Да, не си падах по шума, но това правеше ли ме задръстена, забога?! Поне не бях като Киара и Ана, които са си пъхнали носовете в учебниците и не си мърдат задниците никъде другъде. Живееха за ученето. Това се наричаха загубенячки. Заболя ме, че паднах до толкова ниско, че вече злослових срещу хората. Да вървя по дяволите. 

Последва ново извибриране в джоба ми. Защо това момиче бе такъв инат? 

@carolinakopelioff: Не го мисли толкова. Решила съм, че искам с теб и точка. О, аз винаги постигам целите си, да знаеш. :)) Поставям ти два варианта.
1: Идваш с мен, отпускаш се, пробваш късмета си + бонус - печелиш пари.
2: Оставаш вкъщи, най-вероятно се напиваш, лягаш да спиш и на сутринта с мъки отиваш на училище.
Давам ти най-много две минути. Аз ще си чакам отговора, докато си навлека някакви дрехи. 

Болезнено прехапах устната си и стиснах очи. Исках да захвърля джаджата в ръката си в далечината. Мамка му, желаех да отида на това проклето казино. Бях си поставила за цел тази година да посетя Dealer Dolls и ето, че сега получавах този шанс. Но бе ли правилно да отида с Каролина? Боже, та от това момиче се очакваше всичко. Валентина щеше да ме убие, щом разбере. Щеше да ми се ядоса още повече и сигурно нямаше да ми проговори следващите няколко месеца, защото това бе Вале - тя не прощаваше лесно, нито пък се молеше на някого. Може би аз бях единствената, за която правеше компромиси. Уви, бях се превърнала в една от останалите за нея. 

От друга страна, в ума ми бе само и единствено Руджеро. Надали ще забравя чувството, което премина през мен, щом той бе под мой контрол. За кратко, но подлудяващо. Ако можех, бих го правила непрестанно. Допирът му ме успокояваше и сетивата ми се побъркваха. 

Беше време да престана с глупостите.

@karolsevilla_07: Повече ми допада първия вариант. ^^ 

Кратка глава, знам си. :D Дори се получи нещо като texting. xD Следващата глава ще е много по-интересна и ще съдържа ключови сцени. 

Какво мислите за Каролина? Според вас тя ще играе ли важна роля в историята? 

Vote & comment xx 

Обичам ви!