If not us, who?

9.

Вилата на Руджеро беше малка и уютна. Навсякъде ухаеше на неговия парфюм, а това подлудяваше сетивата ми. През прозорците се виждаше красивия плаж на Малибу. Вече усещах къде ще прекарам уикенда си.

Кротко седях на дивана, докато Руджеро ровичкаше из хладилника. Наблюдавах движенията му.
Всяка една черта от него бе като изкуство за мен.
Всеки един звук от розовите му устни бе като мелодия за ушите ми.
Всеки един наш заключен поглед бе като пеперуда в стомаха ми.

Лека усмивка се покрадна по лицето ми. Прехапах се и надигнах задника си от удобното място. Отидох към банята, където свалих притискащия сутиен от гърдите и наметнах отново потната сива тениска.

- Имаш ли пижама? - провикнах се, докато се връщах обратно към хола.

- Не ти е нужна. - закачливо отвърна Паскуарели и врътнах очи.

- Ела.

Следвах го и той ме заведе в неговата стая. Още щом влязохме вътре кожата ми настръхна.

- Ето тук има пижами. - посочи ми нощното шкафче, отдясно на голямото легло. - Избери си.

Кимнах и той излезе.
Огледах се наоколо. Стаята бе облепена с плакати на групи от 80-те. Флакони от одеколони се търкаляха по студения ламинат. Същата китара, с която пя онази вечер, бе прилежно поставена в ъгъла. Споменът за гласа му премина светкавично през съзнанието ми.

Въздъхнах и потърках очите си. Отворих шкафчето. Вътре имаше само женски пижами. Това трябваше ли да е плашещо? Най-вероятно бяха на бившата му. Докато се ровех, опитвайки се да намеря нещо, което да не е на приятелката на Руджеро, усетих  как един от пръстите ми се поряза на стъкло. Какво по? Под всичката тази коприна имаше рамка или поне останалото от нея. Стъклото беше на парчета, а снимката разкъсана. Събрах късовете и се опитах да ги подредя. Съдейки по това, което се получи, на снимката бе Руджеро като по-малък, прегърнал друго момче с мургава кожа, тъмни очи и малък перчем. Защо това беше скрито точно тук, където бе ясно, че ще ровя? Може би Паскуарели беше забравил.

- Остави късовете. - дочух зад себе си и цялата изтръпнах.

Мамка му, за втори път днес ме хванаха да се меся в личното пространство на някой друг. Заслужавах си го.

- Съжалявам. - казах, а той се взираше в мен.

- Върни всичко на мястото му. - нареди ми.