If not us, who?

23.

Бях се вкопчила в Каролина, непреставайки да мокря крехкото й рамо с горещи сълзи, докато брюнетката нежно ме потупваше по гърба. Ароматът на парфюма й облада и мен, бяхме толкова близо, че дори усещах забързаното й сърцебиене в синхрон с моето. Погледнато острани, картинката бе тъжна. Истинска ирония е, задето в онзи миг потърсих помощта на най-неприятното ми момиче в целия колеж. Успях да я погледна в различна светлина и осъзнах, че с Каролина си приличаме. И двете бяхме нищожни кълба от емоции на път да избухнат, заради всичко и всички, които ни отнемаха желанието за живот. Чувствах се в безопасност в прегръдката й, все едно в мен се нареди липсваща частица от пъзела. Въпреки водопада, стичащ се от очите ми, се усмихнах. Бях щастлива, макар и за кратко. Щастлива, че най-сетне намерих някой, който да ме разбере, да ме усети.

Каролина Копелиоф. 

Гласът й пречупи тишината, настанала помежду ни. 

– Севиля, моля те, не позволявай да те мачкат толкова лесно! - повиши тон. - Повярвай ми, не заслужаваш да страдаш, заради една любов, в която дори не си убедена. А колкото до Валентина и аз съм разочарована от нея. Съдейки по това, което ми разказа, тази блондинка е просто кучка. А я харесвах. Много. И двете сме пълни идиотки. - тежко въздъхна тя като бавно се отскубна от мен и хвана лицето ми. Избърса с палци сълзите и допря челата ни. - Мамка му. Имам чувството, че разговарям със себе си. Още в първия миг, щом те видях, знаех, че ти и аз сме досущ едни и същи. Именно затова ти забих зъб и не преставах да се държа отвратително. Истината е, че през цялото време исках да науча повече за теб. Мислех за теб, бдях над теб, молих се да не пострадаш. - Копелиоф направи кратка пауза и се засмя. - Втълпявах си, че те мразя, защото ми напомняш за мен преди години. А не биваше. Единственият човек, който истински мразя, съм аз самата. Направих толкова много грешки като въвлякох и други хора. Не заслужавам да дишам кислорода вмомента, нито пък заслужавам да утешавам такова добро създание като теб, Карол. - гласът й се разтрепера и стисна устните си, сякаш с цената на живота се опитваше да сдържи сълзите, напиращи в очите й. - Съжалявам, че не мога да ти кажа цялата истина Севиля. - Каролина се предаде и захлипа. - Не мога. Не мога... Не мога, по дяволите! Прости ми, Карол, но и този ден ще настъпи все някога, колкото и да не ми се иска... Всичко зависи от него. - изрече Копелиоф, вече безсилна, сълзите се стичаха по бузите й една след друга. - Обещай ми, че въпреки всичко, което ти предстои да узнаеш, няма да ме намразиш! Моля те, Севиля! Не бих могла да понеса да изгубя и теб... Не и сега... Не и в тези дни... Нямаш си и ни най-малка представа колко много те искам в скапания си живот, забога! Съжалявам. Ще продължавам да те пазя, Карол, доколкото е възможно, стига да ми позволиш! Аз съм просто една бъркотия. П-прости ми... - завърши като свлече и двете на пода.