If not us, who?

5.

- Изненадахме ли ви? - неловката тишина помежду ни бе разрушена от спокойният глас на Каролина.

Рязко се обърнах към нея, а тя ми се усмихна подигравателно.
Бях разсеяна. Отново вкопчих погледа си в прекрасния Руджеро. Може би наближаваха последните мигове, в които го виждам. Затова и не обръщах внимание на натреслата ни се компания, а и без това нито аз, нито Вале ги искахме.

- Всъщност, да. - изкашлях се. - Надявам се, че е чиста случайност. - сама си играех с огъня.

Каролина се изсмя. Отпи от питието си, сбръчка очи и отвори влажните си уста.

- Да не ми намекваш, че нарочно съм тук, за да съм близо до вас? - повдигна перфектно оформената си вежда.

- Точно така. - изплезих се. - Кой знае, ти си странна личност. Сигурно си способна на много. - шибаният алкохол вече говореше вместо мен. Мамка му.

Приятелите на Копелиоф се спогледаха и наблюдаваха всяко едно нейно действие.

Тя хвана ръката ми и я стискаше все повече и повече. По дяволите, в какво се въвлякох? Лепна фалшива усмивка и въздъхна.

- Едва първи ден е, Карол, а ти вече ми лазиш по нервичките. Внимавай. - намигна, като грубо отблъсна ръката ми.

Рокерът я хвана за рамената, сякаш казвайки с поглед "Мерете си приказките".

Каролина преглътна и последния шот на масата.

- Ъм... - Валентина се дочу тихо. - Ние с Карол ще си ходим.

Не! Нямаше да си тръгна от това проклето място, докато Руджеро не изпее и последната си песен. А и защо да се даваме на тази кучка? Не ни беше страх от нея. Нали?

- Оу, горката. - Каролина направи нацупена физиономия. - Стана време да си лягаш? Жалко.

Обърнах се към Вале. Вената на врата й беше изскочила и можеше да се забележи от километри.
Тя въздъхна и се изправи от стола. Помислих си, че се е запътила към изхода, ала далеч не беше така.
Избута Лионел от пътя й и застана на няколко сантиметра от Каролина.

- Знаеш ли какво? Аз и Карол оставаме. - самодоволно заяви Вал.

Кучката прехапа устната си и врътна очи. Понечи да си запали цигара, но приятелката ми изстръгна лентичката от пръстите на Копелиоф. Постави я между сочните си устни и грабна запалката на Руджеро, която седеше плътно до мен, и цигарата вече димеше.