If not us, who?

25.

Руджеро Паскуарели отново се изпречи на пътя ми. Имах усещането, че където и да отида с намеренията да избягам от него, той винаги щеше да е на същото място, усмихвайки се дяволито. Светът не ни позволяваше да бъдем разделени за дълго. Колкото и да се опитвахме да страним едни от други, съдбата винаги ни срещаше. Независимо от болката, която си причинявахме с всеки един изминал сблъсък, този уморителен кръговрат не преставаше да се повтаря.  

Колко досадно. 

Паскуарели не откъсваше поглед от мен. Като че ли му бе приятно да си играе с бушуващите ми емоции. Здраво стисках малкия си юмрук, опитвайки се да игнорирам електричеството, пронизващо всеки нерв. Дълбоко си поех въздух и лепнах фалшива, мазна усмивка на лице, за да действам като Руджеро. Отвън го раздава, че не му пука особено, докато отвътре сърцето му не си даваше покой. Знаех, че е така. Станеше ли дума за Карол Севиля, независимо дали изпитваше омраза към мен или не, той винаги щеше да потрепва. 

Двамата бяхме толкова еднакви, едновременно и твърде различни. Това бе главната причина, поради която бях така привлечена от този мъж. Исках да узная всичко за него, да прекараме повече мигове заедно, да опитам вкуса на сочните му устни, които на няколко пъти ми се изплъзнаха. Подлудяваше ме. Руджеро ме превръщаше в коренно различен човек, караше ме да мисля и да го желая тъй алчно. Беше безмилостен. Появи се в живота ми и преобърна целия свят, в който живеех.

Той беше от типа хора, набиващи се на очи, омагьосвайки те с присъствието си. Беше труден за разбиране. Ако можех, бих слушала историите му с часове, но той надали някога щеше да ми позволи. Каква бях аз за него? Не знам. Дълбоко в себе си се надявах да ме приеме такава, каквато съм и да ме обикне, а не да се опитва да ме промени за негова собствена изгода. Толкова ли много исках, по дяволите? Явно да. 

Съжалявам, Паскуарели, задето около теб се превръщах в пълна глупачка. 

Ала единственото, в което се убеждавах все повече и повече след всеки един пресрещнат поглед, беше, че той е страхливец. И никога не успя да се промени. 

Колко досадно. 

Извърнах глава настрани, за да потърся Каролина. Лицето й бе прибледняло и очите й бяха впити в Руджеро и Канде, която от своя страна подхвърляше колебими погледи на бившия си. Копелиоф разярено извади кутията с цигари от чантата и бе на път да запали една, докато не я прекъснах.