If not us, who?

17.

Взирах се в екрана на телефона, докато светлинката не изгасна напълно. Стомахът ми се сви, а гърдите ми се стегнаха. Кожата ми настръхна, устата - пресъхна. Шумно преглътнах. Разтрепераните пръсти отново захвърлиха Айфон-а на дивана.  

Обърнах се, въздишайки тежко,  и заварих Валентина, облегната на рамката на вратата в хола. Беше кръстосала ръце и студените й сини очи ме гледаха неодобрително. Разчетох разочарованието й за пореден път днес. 

Пак грабнах бутилката с водка и отпих голяма глътка. Зенере не откъсваше поглед от мен и следеше изкусно всяко едно мое движение. Облизвах устни и грабнах якето си като понечих да изляза, ала не ми бе позволено. 

– Къде си мислиш, че отиваш? - дочух Валентина зад себе си. - Пак ли при Руджеро? Не мисля, че е правилно, съдейки по това, което чух, Карол. - каза блондинката, хващайки ме за рамената. - Ако не друго... - тъжно се засмя. - Поне вече съм убедена, че той те промени. - очите й все още бяха зачервени и от тях бликнаха нови сълзи.

Погалих я по бузата, но тя мигновено изстръгна ръката ми. Не ми позволяваше да я докосвам. Забога, надявах се скоро отново да ме обикне. Най-добрата ми приятелка да е студена към мен бе ужасно наказание и болка. 

– Какво се случи, Севиля? Преспа с него и той те заряза? - повдигна вежда. 

Отвратена от думите на русокосата, сбръчках чело и поклатих глава. Затегнах челюстта си и се опитвах да запазя самоконтрол. Знаех си, че тя нарочно ме предизвикваше в онзи момент, сякаш искаше повторно да я зашлевя. 

– По дяволите, Валентина, как може да си помислиш такова нещо?! - извиках в лицето й. - Нима предполагаш, че съм правила секс с него? Чуваш ли се, мамка му! - зарових главата си в шепите ми. 

– Вече си способна на всичко, не се пали толкова. - рече с подигравка. - Е, кажи де, хубаво ли беше изживяването? - попита, приближавайки се към мен.

Изгледах я на кръв. Здраво стисках якето си и се хапех, за да не сторя поредната глупост. Владей се, Карол, владей се... 

За моя голяма изненада избухнах в неудържим кикот. 

– Хубава игра, Вален, но не, няма да спечелиш. Все още съм девствена. - намигнах й. - Защо ми държиш сметка, Зенере?! Тичаш след Копелиоф като побъркана. Изобщо имаш ли представа как изглеждаш отстрани? Явно не. Винаги ти си била тази, която я е нямало вкъщи с часове, тази която водеше различни момичета и момчета, но аз попречих ли ти? Не. Разбира се, говорили сме много пъти по тази тема, но ти не желаеше да ме чуеш. Сега сменихме ролите си. Толкова ли ти е странно? От какво те е страх? Мамка му, изясни ми! - повиших тон. - Въобще питала ли си се как аз се чувствах, докато ти си била на купон или на бар, докато си се чукала с някоя от твоите жертви, или пък докато ти просто си се забавлялала, а аз съм седяла затворена между тези глупави стени, защото бях антисоциална и ме бе шубе за каквото и да е?! - завърших с пресипнал глас и оставяйки Валентина втрещена.